Как станах вегетарианка?

История за пътя ми като немесоядна

Как станах вегетарианка?

И Вие ли се дразните на вегетарианците? Тези малки същества, които хрупат марулки по цял ден и се оплакват, че са преяли от много храна.

Аз самата не ям месо от над 10 години. Не гледайте така, нищо ми няма! Изглеждам като всички Вас, с нормално телосложение съм, мозъкът ми си е наред. Единственото, което ме отличава от другите е, че не посягам да ям животни (и хора).

Всеки има своята причина да прави, или да не прави нещо. Моята беше внезапното чувство на отвращение към месото. Понякога, още от малки, някои хора усещат някои неща, без да разбират защо точно така ги кара да правят. С годините си обясних още много други неща.

Пътят беше труден. Родителите ми мислеха, че съм се разболяла от анорексия и тази "мания" ме е довела до отказа ми на месо с цел да не кача. Седни им обяснявай, че от месото не се пълнее. Баба ми и дядо ми ме гледаха строго и се притесняваха как ще ходя на гости, та нали ще обидя хората. В интерес на истината, никога не съм била много лакома, така че дали ям , или не месо, разлика голяма няма. А и нима това е единствената храна на Земята?

Изглежда за някои хора е, защото, когато кажех, че не съм от "Техните", придобиваха някакъв много странен вид, сякаш съм им съобщила, че вчера на двора ми съм пила кафе с две извънземни ( а всъщност и кафе не пия, но това е друга тема). И неизменният въпрос беше" А ти какво ядеш?" В началото се стъписвах леко, защото не виждах какво толкова странно има в моето вечно постене. Още по-изненадващо за мен беше незнанието на тези хора с какво да се хранят и мислейки, че това е единствената храна, достойна за хора, се получаваше така че аз ядях доста по-разнообразно, отколкото те. Признавам се, че имам един въпрос-фаворит: "А какво ядеш на Коледа" Добре все пак, че се ограничиха само до един празник, на който "видиш ли" сме задължени да ядем месо.

С годините, обаче, успях да се преборя с критиката срещу мен. И ето ме на. Жива съм, здрава съм ( да чукна на дърво). Не се разболях, нито изчезнах, както бяха прогнозите. А дори имам сили да катеря планини, да пиша стихове и статии и да заразявам околните със слънчево настроение. Дано и Вас съм Ви заразила. И помнете: Бъдете себе си! Винаги!

Станете част от Jenite.bg във Facebook!

6 0
Харесва ли ви тази статия?
КЛЮЧОВИ ДУМИ
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Jenite.bg в мрежата
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay