Факт е, че една от най-престижните американски награди за журналистика е кръстена на Джоузеф Пулицър. Интересно е обаче, че той притежава още едно признание - наричат го "бащата" на жълтата преса.
Това предизвиква известни размисли, защото отличие за писане и клюкарски вестник са две крайно несъвместими понятия. Днес и в България. В САЩ, например, положението е друго. Тамошната жълта преса се основава на проверена информация и е в състояние да съсипе кариерата на хората, които разобличава. Тя е ударна, агресивна и истинска.
Връщам се на Пулицър и неговото "правило на трите S" - секс, скандал и сензация. И в древен Рим, и в края на XIX век, и днес, народът има нужда само от едно: хляб и зрелища. В България си ги подаряваме ежедневно. Повече се вълнуваме от това с кого спят псевдо звездите, отколкото от живота на близки и приятели. Наясно сме, че чалгаджии си губят коката в дискотека, но е твърде възможно да пропуснем, че собственото ни дете пуши трева.
А най-много обичаме да съдим. "Не е важно аз да съм добре, важно е на Вуте да му е зле." Затова изпадаме в див възторг, като прочетем, че някоя телевизионна водеща е напълняла с 20 килограма през лятото или пък, че известен актьор е бил обран на морето. А това са само леките "новини".
Жълтата преса у нас може спокойно да мине за лично творчество. Тази компилация от болни и извратени сценарии е достойна за евтин филм на ужасите с балкански привкус. Изградена е от три части: измислени истории с цел запълване на страници, измислени истории с цел PR и реални факти, заемащи нищожен процент от цялостното съдържание.
Всеизвестно е правилото, че няма лоша реклама. Затова популярните личности, чиито имена бавно потъват в забвение, са открили ефикасен начин да напомнят за себе си. От "папарашки" голи снимки до домашно порно - асортиментът е богат. Понякога стигат и до още по-големи крайности, като аборти, пребивания, изнасилвания. Жаждата на народа за знания трябва да бъде утолена!
Галина Димитрова е новата Виктория Силвстед. Всъщност, отскоро пълнолетната блондинка, е новата жадна за слава псевдо звезда, която не успя да грабне престижната титла "Miss Playmate 2011". Не, че не опита. Малко преди финала на конкурса, жълтата преса "гръмна" с голи снимки на нея и поп-фолк певеца Азис. Мадамата се оказа провокативна, но явно не достатъчно, за да заслужи "отличието". Състезанието за разкрепостени млади надежди прояви професионализъм и заложи на естественото излъчване, вместо на евтината PR акция. По-важно е обаче, че българските мъже оплакнаха окото, а девойката се наслади на своите 15 минути слава.
Понякога т.нар. папарашки вестници публикуват и достоверна информация. Такъв, изглежда, е случаят с наскоро появилите се фотографии на Марта Вачкова, разхождаща се гола по родното черноморие. Снимките се разпространиха светкавично и в мрежата, а обществената реакция не беше от положителните. Така сме устроени българите. Вместо да съдим медията, подиграла се с личното пространство на актрисата, ние осъдихме нея за начина, по който изглежда. Повтарям: хляб и зрелища!
Дни след случилото се Милен Цветков защити Вачкова, като публикува своя снимка във Facebook, която почти показва интимните му части. Дали наистина демонстрира подкрепа или печели облаги на чужд гръб - той си знае, но PR-ът си е PR. Без значение какво го е породило.
Пострадали от имитацията на медии вече успяха да докажат правата си. Слави Трифонов е един от малкото, осъдили жълт вестник. Като част от популярните личности на България, телевизионният водещ, който не е известен със склонността си към интервюта, определено се радва на интерес. Това, от своя страна, го превърна в жертва на издание, което публикува множество и абсурдни статии по негов адрес. Шоуменът доказа, че става въпрос за безумни клевети и спечели 80 000 лева от клюкарското издание, които дари за благотворителност.
Пресен пример е и боксьорът Кубрат Пулев, който е подал иск за 100 000 лева обезщетение от жълта медия. Докато спортистът е в цветущо здраве, вестникът публикува материал, твърдящ, че "бере душа в болницата". Завалели обаждания от близки, които го питали дали е добре. Притеснението на околните и безочливата лъжа били "последната капка" за търпението на спортиста, който е твърдо решен да търси правата си в съда.
Жълтите вестници са сред най-четените в България. Пишат за всичко и всички. Езикът е достъпен, чак просташки, а народът се разпознава между редовете. Този вид преса наистина може да заслужи прозвището "четвърта власт", защото хората ѝ вярват. Безусловно. Отрицателното е лесно смилаемо, то е част от манталитета. Докато има мозъци, податливи на промиване, ще има и жълти медии. Пародия на журналистиката, триумф на простотията.
| 45 | 6 |
