На средна възраст по правило човек се разкъсва между работата и семейството. На 30 години той става по-податлив на депресии и нерадостни мисли, че все още е млад, но най-хубавото от младостта му вече е в миналото.
Дали наистина е така?
Не и според учените. Те изненадващо ни увериха, че колкото повече стареем, толкова по-щастливи ставаме, а когато достигнем до пенсия- навлизаме в пика на щастието си.
С годините шансовете ни да ставаме по-хармонични и да живеем в мир със себе си се увеличават, но при някои условия: наличие на пари, добро здраве и близки хора.
В изследване на Националната академия на науките на САЩ с участието на 352 000 души- американци и британци, се установило, че "на около 45 години хората стават по-весели и оптимистични. Пикът на тези положителни емоции може да достигне до 70-80 години".
Паричният въпрос, оказва се, е разковничето на щастието. Колкото по-охолно живеем, толкова по-малко сме склонни към депресия и резигнация.
По-рано друго изследване пък откри у богатите т. нар. "хормон на вечния живот"- хормон, произвеждан в надбъбречната жлеза, който "храни" паметта и ни помага да решаваме логически задачи, спасява ни от стреса и отговаря за редица жизнени процеси. Той се произвежда в най-големи количества в детските и юношеските години, а с времето производството му намалява. Но не и при богатите- при тях този процес е значително по-бавен, което обяснява защо мнозина от представените във Forbes по-възрастни богаташи показват забележителна енергия и жизненост, а продължителността на живота им съществено превишава тази на бедните им връстници.
| 0 | 0 |
