Руският О’Хенри, рокзвездата на руската литература, достойният наследник на Зошченко и Колцов за пореден път доказва, че умее да разсмива до сълзи! "Идеалният Че и нови безпринципни истории" (превод: Пенка Кънева, 240 стр., 16 лв.; художник на корицата: Тодор Ангелиев) съдържа седемнайсет разказа, които ще ви разсмеят до сълзи малко след като са ви трогнали. Пак до сълзи. Ще научите как се сглобява гардероб, какво става, когато изпратиш есемес не на когото трябва и когато тръгнеш да правиш секс не когато трябва. Ще узнаете подробности за петербургските търговци, бандити и бардаци, за съветските жени и за жените от времето на посткомунизма, както и за техните мъже и любовници. Със средствата на иронията, включително самоиронията, и на класическото quiproquo, чрез едно лишено от илюзии вглеждане в съветско-руската действителност, с много хумор и словесни инвенции, "писателят хулиган” Александър Ципкин създава свой собствен забавен и леко сюрреалистичен свят и се нарежда до сатирици като Зошченко и Колцов. Роден през 1975 година, Александър Ципкин е завършил Институт за международни отношения, специалист е по стратегически комуникации, преподава в няколко университета. Автор е на сборниците с разкази "Бележки на айфона”, "Разкази за Нова година и Рождество”, "Разкази за любовта”. Сборникът с разкази "Жени на непреклонна възраст” е обявен в Русия за книга на 2016 година и вече има няколко издания. Превеждан е на редица европейски езици. Видни руски артисти четат пред публика произведения на Ципкин в страни като САЩ, Германия, Англия, Чехия, Австрия. Писателят живее и работи в Москва. *** Насладете се на откъс от книгата: Из Жените вярват само в каквото искат да вярват Славик-не-лъжи (така му викаха още от училище) беше нееднозначен във всичко освен в две свои качества: на кореняк московчанин и на стопроцентов негодник. Впрочем по първото околните можеха да имат някакви съмнения, нали все пак всеки има свое определение за понятието "кореняк". Привържениците на най-крайното са сигурни, че двете баби и двамата дядовци трябва да са родени в града, за да добиеш правото да гледаш новопристигналите отвисоко. Дядото на Славик се бе родил в Житомир, но едва десетгодишен бе доведен в Москва (за зла участ на града, по-точно на неговите трогателни госпожици). Йосиф Михайлович чак до смъртта си пи кръвта на московчанки, като най-често черпеше вдъхновение от няколко източници наведнъж, за което те, неговите източници, не се догаждаха, тъй като лъжата бе избрала мъничкия Йося за свое осиновено чедо със самото му раждане. Тази наследена от майката осиновителка уникална способност дядото бе предал на Славик и тя послужи за основа на второто му стопроцентово качество, в което вече пък никой не се съмняваше. Трийсет и осемгодишният младеж беше, както вече отбелязах, абсолютен негодник. Не, разбира се, нито садист, нито убиец. Просто за Славик нямаше нищо свято и той свято вярваше в това. Ще отбележим, че когато въпросът опираше до мъже, у Славик се задействаше житомирският инстинкт за самосъхранение, проявил се с особена сила след две извънградски пътувания. С белезници. В багажник. Славик възприе тези два предупредителни тура като намек свише и съсредоточи жаждата си за лъжи върху жените. Като пример за лека лудорийка мога да приведа прекрасната история за това как Славик доведе любовница в дома, където живееше с жена си Людмила и с дъщеря си. Убеждаваше девойката, че това е апартамент на негов приятел, от когото просто е взел ключа. На въпроса защо приятелят му носи неговите дрехи отговори, че заедно ходят на покупки. Наличието на снимки върху шкафчетата, на които бе с жената на приятеля си, обясни с това, че били близки от деца. Нещо повече, веднъж Славик подари на любовницата си сако от Шанел, което жена му тъкмо си беше купила. Двете имаха еднакъв размер. Славик мярна самотния пакет, надзърна да види какво има вътре и като каза, че още предишния ден го бил донесъл тук, го връчи на госпожицата. За кражбата на сакото обвиниха готвачката, която работеше у тях вече от две години. Славик опита да приспадне от заплащането ѝ парите за сакото, но не му се уреди въпросът, което много го вкисна. Важно уточнение. На Славик му се намираха пари. Доста пари. Пък и със секса нямаше проблеми. За него лъжата беше фетиш и изкуство. И в нея бе достигнал сериозни висоти.
| 0 | 0 |
