Бях виждала Д* в офиса на комапнията, в която работех. Но не се познавахме особено добре до коледното парти.
Около Коледа решихме да отидем на празнично пазаруване заедно, което беше първата ни среща извън офиса. Около месец след това започнахме да се срещаме.
Беше страхотно...в началото
Работехме в противоположните краища на офиса и в различни отдели (той беше инженер, а аз в отдел "Маркетинг"), така че не мислехме, че ще е голям проблем да "смесим работата с удоволствието" Отначало беше вълнуващо да се виждаме всеки ден на работа. Пазехме връзката си в тайна - някои от близките ни колеги знаеха, но не бяхме разказали на шефовете или ЧР-ите, тъй като все още не беше сериозно. Винаги, когато се засичахме по коридорите, имаше много адреналин.
Но около година по-късно реших, че трябва да сложа края. Той не беше мотивиран да прави нищо както в професионален, така и в личен план, а за мен това не е нормално за един 30-годишен човек. Не бях удовлетворена от тази връзка вече и трябваше да я приключа.
В този момент, фактът, че се виждате всеки ден на работа изобщо не е приятен.
Раздялата беше доста неудобен момент
За него, раздялата беше много депресираща. Той не го приемаше и искаше да получи още един шанс. Но аз говорех с него от известно време относно проблемите ни и той не се промени, затова бях взела твърдо решение. През уикенда проведохме доста емоционален разговор и следващият ден в офиса беше доста неловко.
Не исках да се засичаме, затова обядвах на бюрото си и опитвах да не ходя никъде, ако не се налага.
Но се засекохме, беше неизбежно.
Той не спираше да ходи покрай мен и да ме гледа с тъжен поглед.
Отначало мислех, че просто има работя покрай моята стая или че се засичаме случайно, но осъзнах, че го правеше нарочно, за да ме вижда.
След като мина известно време и той не спираше, трябваше да поговоря с него. Отидох при него и му казах, че не съм предполагала, че ще бъде толкова неловко. Той обаче не искаше да ме слуша.
Той ме попита как съм могла да се откажа от това, което сме имали. Каза, че просто иска да е около мен, да вижда лицето ми и да усеща парфюма ми. Почувствах се зле, опитвах да не бъда емоционална, дори да бъда зла, но не се получи. Не можех да водя такива разговори на работа, а и за мен всичко беше свършило.
Напрежението ескалира бързо
Той не спираше да ме преследва. Постоянно се озоваваше на местата, на които съм аз и не спираше да ме гледа с онзи тъжен поглед. Хората започнаха да забелязват и да говорят.
Отидох при него и го помолих да спре. Казах му да порасне и да започне да се държи като възрастен. Поведението му не се промени, дори стана по-зле и в крайна сметка това се отрази на работата му. Мениджърът му забеляза колко време прекарва далеч от бюрото си. Все повече и повече крайни срокове бяха пропуснати. В крайна сметка решиха да го уволнят. В деня, в който го уволниха, те съобщиха, че през последната седмица е взел средно 37 почивки за тоалетна / пушене / разходки на ден.
Никога повече
Чувствах се зле, заради начина, по който всичко приключи, но чувствах и облекчение, че мога да отида спокойно на работа. Нямам никакво намерение да се срещам отново с колега. В началото беше забавно, но нещото, с което не можех да се справя, беше раздялата. Раздялата с някого, който не ти е колега е достатъчно трудна, а когато виждаш въпросния човек всеки ден, нещата стават още по-трудни.
Станете част от Jenite.bg във Facebook!
0 | 0 |