Никой не е застрахован от ситуация, в която детето му се прибира у дома разстроено от отношението на съучениците му към него.
Случвало ви се е. Със сигурност. Ако децата ви още не са на възраст, в която да ги тормозят в училище, все сте имали съученик, който е бил подложен на подигравки. Или самите вие сте били този съученик. Може би, без да сте искали и одобрявали поведението на другите, дори сте се включвали в тормоза, за да не ви изолират останалите.
Училището е умален модел на истинския живот. Разликата е в това, че децата не са усвоили методите на дистанциран тормоз и го правят директно - за разлика от шефа ви, например.
Това как ще се справите с подобен проблем е въпрос на семейно решение. Независимо какъв път на действие ще изберете, най-важното е да сте всички заедно и детето да чувства вашата подкрепа. Не е нужно да реагирате остро или да го обвинявате. Ето нашите предложения, базирани на чужд и личен опит:
Слушайте много внимателно детето
Не забравяйте нито за секунда, че то може да се притеснява и от вас. Да, вие сте му родители, но ако вашата реакция е прекалено емоционална, то може да престане да ви споделя.
Най-добрият въпрос, който можете да зададете е "С какво ние можем да ти бъдем полезни?". Така ще дадете шанс на вашето хлапе да изложи своята гледна точка. Подкрепяйте го, но се старайте да бъдете неутрални.
Не му показвайте, че сте притеснени
От огромно значение е и да не обвинявате детето. Не забравяйте – то е подложено на тормоз, то е жертвата. А и това със сигурност ще го дистанцира и ще престане да ви разказва какво се случва. Не искате да се стига дотам, нали?
Ако вас са ви тормозили като дете, опитайте се да не го приемате толкова лично – да, много добре помните ужасните имена, с които съучениците ви са ви наричали. Помните скъсаните тетрадки, кабърчетата по седалката на чина, липсващите вещи, които намирате на безумни места...
Бихте могли да разкажете два-три спомена, но помнете – не вие сте жертвата сега, а детето ви. Ако сте били в подобна ситуация си спомнете кое е работило при вас. Какви са били вашите решения и ги обсъдете с наследника си. Времената са различни, но не и нравите. Със сигурност може да помогнете ефективно, споделяйки собствения си опит.
Не реагирайте остро срещу насилника и семейството му
Изкушаващо е да поемете всичко в свои ръце. Но не го правете. Покажете на своето дете как да се справи само. Това е важен житейски урок за него. Освен това, по този начин отнемате възможността то да се почувства гордо, че е разрешило самò проблема. Всеки може с юмруците на татко. Но това само ще даде още поводи на дразнителя да се подиграва.
Научете детето как да реагира
Децата насилници избират за жертви по-слаби от тях. Не само физически, но и психически. Разчитат на това, че потиснатия съученик няма да се оплаче, ще се свие в себе си и няма да реагира по никакъв начин. Затова съставете с детето си план как да избягва (до колкото е възможно) преките контакти с тормозителя и с кого да се движи, за да се чувства в безопасност. А когато се засекат директно, да не побягва в обратна посока, но да знае как да се отдалечи и да потърси с кого да говори по въпроса.
Това е важно, особено ако вашето дете е по-малко от тези, които системно го тероризират и не може по никакъв начин да се защити физически.
Говорете с учител или с училищния психолог за проблема
Това самò по себе си може да не е достатъчно решение. По-важно е те да следят ситуацията отблизо и да са подкрепа на вашето дете. Учителят може да го придружава, ако се налага да се сменят стаите за различните предмети, ли "случайно" да си намира работа по-дълго време след часа докато всички излязат и остане само вашето дете, което той да наглежда.
Винаги взимайте страната на своето дете
Нека то знае, че както и да реагира, няма да бъде наказано у дома. Понякога единственото решение е да се опълчи физически. Нека детето ви е наясно, че вие подкрепяте действията му, ако те са за самозащита. И все пак не е нужно да се прибягва до крайности и обратно насилие. Говорете, говорете, говорете! Само така ще го накарате да се чувства достатъчно уверено, за да натрие носа на своите врагове по елегантен начин.
Потърсете подкрепа
Говорете със семейни приятели или други родители. Понякога да чуеш друга гледна точка помага много, а и хората около вас със сигурност ще допринесат, за да се стигне до най-правилното решение на подобна ситуация. Говорете и помежду си като съпрузи. Това, че някой може би точно в този момент се отнася зле с вашето дете, може да бъде изключително тягостно и напрягащо дните ви. Подкрепяйте се един-друг. Това помага.
Научете детето да назовава проблема
"Да, мен ме тормозят.”, "Аз съм тероризиран в училище, при това и физически, и психически.”
Детето трябва да е наясно какво се случва с него и да може да го формулира правилно. Това ще му даде сили да се бори. Защото знае срещу какво се изправя. Ако подценява проблема, ще става все по-лошо. Докато се прави, че нищо не се е случило, агресивните му съученици ще го тъпчат все повече и повече.
Намерете дейност, в която вашето дете е наистина добро
Самочувствието, одобрението на околните, със сигурност ще го издигнат. Това, всъщност, е най-мирният начин за разрешаване на подобен конфликт. Нека детето се почувства гордо от себе си, от знанията и възможностите си. Нека останалите започнат да го сочат за пример (не само учителите, а и децата).
Тогава поведението на насилника със сигурност ще се промени. Всеки иска да дружи с популярните в училище. И току-виж негативната роля се промени и вашето дете спечели приятел и телохранител.
Ако тази статия ви харесва, присъединете се към Jenite.bg във фейсбук!
35 | 6 |