Всяко поколение е различно от предишното. Често остава неразбрано. Но през последните няколко години се натъкваме не просто на различия с децата си, а на огромни кратери, които зеят в разбиранията, вижданията и представите ни. Вина, която не можем да кажем, че е на родителите. Ако има виновен, това е технологичният напредък. Ставаме кибер общество, което живее в мрежата и отглежда кибер деца. Тях само че все още ги правим наживо, а не виртуално.
Кибер децата ни говорят на технологичен език, който бабите им не разбират. Играят на стражари и апаши в интернет, извинете, Counter-Strike. Създават приятелите си виртуално, изграждат и формират представите за самите себе си и околните чрез профилните снимки във Facebook и коментарите под тях.
Неограничеността на възможностите за комуникация и знание създава затворени в себе си млади хора с нон-стоп включен монитор на комютъра и светещ дисплей на айфона. И двете сме им ги купили ние. На тези кибер феномени обръщат внимание психолозите.
Начинът, по който децата ни общуват в социалните мрежи, е показателен за личностите, в които предстои да се превърнат, както и за самооценката, която имат. По-уязвими са момичетата, обясняват специалистите. Причините – в пубертета им се налага да свикнат с промените, които настъпват с тялото им. Образът в огледалото се променя.
Между 8 и 11 годишна възраст момичетата са андрогенни. Възприемат се като силни и независими, свободно изразяват чувствата и мислите си. С навлизането в юношеството обаче започват да изпитват напрежение относно половата си роля. Запознават се с начина, по който жените се "предполага", че трябва да се държат и изглеждат. Тази информация търсят и искат да получат от възможно най-достъпните и предизвикващи вниманието им източници – медиите, интернет, връстниците.
Забелязвали ли сте какво се случва, когато тийнейджърка сподели своя нова снимка във Facebook? Разбира се, става дума за предизвикателни снимки – с нацупени устни или с премрежен поглед, който гледа лошо над очилата. А коментарите отдолу, написани на шльокавица и основно от други момичета, красноречиво показват мястото ѝ в тийн йерархията. Цитираме: "SeXXXy!", "koq e taq we :*", "mIloOoTo E nAi KrAsIva!!!", "gledaiti I zavijdaiti", както и любимото ни със звезден статус: "Аз съм принцеса, ти от кое блато беше?".
В някоя паралелна вселена статусите на младите момичета биха били свързани с интересна книга, която току-що са прочели или с нов спорт, с който са се захванали след училище. Очевидно за девойките е ОК да коментират начина, по който изглеждат, но не е ОК да споделят за постиженията и интересите си. Това е показателно за начина, по който е устроено обществото и за стереотипите, които получават свой онлайн живот.
Навлизането на младите момичета във Facebook и в другите социални мрежи се случва през ранното юношество. Периодът, в който себевъзприятието и връзките с връстниците и с противоположния пол са от най-голямо значение за социалното и емоционалното развитие. Опознават света, опознават другите момичета на своята възраст, говорят си по начин, който е определящ за културата ни и за това кое е важно и ценно за нея. А именно – външният вид.
Навсякъде – по кориците на списанията, в музикалните клипове и филмите, се показва красивият образ на жената. Така се създават нереалистични представи за начина, по който трябва да се изглежда и съответно - за мястото в обществото, в съответствие с тази физическа привлекателност. Стремежът към красота обаче влияе върху здравето.
През пубертета хранителните разстройства, ниското самочувствие и депресията са сред най-често срещаните проблеми сред подрастващите. Ето какво сочат данни, публикувани в центъра по детска психология в Ню Йорк:
59% от момичетата между пети и дванадесети клас не са доволни от начина, по който изглеждат.
20-40 % от момичетата спазват първата си диета на 10-годишна възраст.
До навършването на 15 години момичетата с депресивни състояния са двойно повече от момчетата.
47% от момичетата казват, че искат да отслабнат заради кориците по списанията.
Момичета между 10 и 12 години са компетентни по темите любовни връзки и секс като 17-18-годишните.
Външният вид, красотата, сексапилът, формите на тялото се превръщат в барометър на личната стойност. За това свидетелстват и коментарите, и начинът на общуване в социалните мрежи. Дарбите и талантите не са секси.
Логичният въпрос, който следва, е какво може да се направи? Няма как да се забранят музикалните клипове, списанията, снимките в интернет. Няма как да се ограничи едно дете в информационния поток, без по този начин да се спъне развитието му. Единственото нещо, което можем да направим като родители, е да обясняваме и да разговаряме с децата си за стойностните неща в живота. За значението на образованието и културата. И, разбира се, да имаме поглед върху кибер живота им. Защото във Facebook добри момичета няма.
| 151 | 3 |
