Кристи Търлингтън-Бърнс е модел. 44-годишна красавица от Ерата на супермоделите от 90-те години, чийто сексапил не е подвластен на времето.
Допреди няколко години животът ѝ е бил низ от фотосесии, рекламни кампании и лъскави събития. До момента, в който става майка. И визията ѝ за света придобива съвсем нови нюанси.
Всъщност всичко започва няколко години, след като манекенката ражда двете си деца. През 2010 година тя създава документалния филм "No Woman, No Cry", който проследява историите на жените в Танзания, Бангладеш, Гватемала и САЩ, когато те са изправени пред сериозни проблеми по време на своите бременности. Лентата проследява трудности, с които милиони жени се сблъскват, но и показва решения, които биха могли да спасят животите им.
Провокирана от нелеките съдби, с които се е сблъскала, Кристи създава организацията "Every Mother Counts", чийто приблизителен превод е, че всяка майка е от значение. Тя признава, че не е имала представа, че всяка година стотици хиляди майки умират по време на бременността си и при раждането. А най-големият ѝ шок е, че в 90% от случаите това е можело да бъде избегнато.
Фондацията има за цел да образова и подпомага бъдещите майки по света. И Търлингтън е посветила живота си в опазване на най-голямото съкровище на планетата - майките. Основната ѝ философия е, че всяко действие е от значение.
Сред последните инициативи на организацията са обучение на студенти в Хаити, които да се превърнат в квалифицирани акушерки, както и осигуряването на ваучери за транспорт на жени в Уганда, които да могат безпроблемно да посещават медицински центрове.
Кристи споделя, че работата в "Every Mother Counts" я е научила на нещо много важно, а именно, че всяка жена се нуждае от подкрепата на друга жена. Казва, че се наричат "Сестринството на майчинството" и допълва, че когато много майки се съберат на едно място, те са по-силни.
Супермоделът е оптимист. Тя вярва, че светът може да се превърне в едно по-добро място, в което момичетата и жените сами ще решават кога искат да родят, а когато това се случи, то те ще го направят без опасност за живота си.
Докато ние стоим пред компютрите, облечени в чисти дрешки и с пълен хладилник до себе си, има хора, които живеят в пълна нищета. Има ги в страните от третия свят, но ги има и у нас. Те не са само онези жители на махалите, в които ни е страх да припарим. Те са в съседния апартамент или точно срещу нас в автобуса. Не са ходили на лекар от години, защото не могат да си го позволят. Нямат здравни осигуровки, защото не работят. Но пък имат деца. Родени и отглеждани в мизерия.
В България раждането вече не е "модерно". Или по-правилно казано - не е рентабилно и малчуганите се превръщат в лукс само за онези семейства, които могат да си ги позволят. През 2012 година у нас са проплакали рекордно малко бебета, а именно 62 000, според Института за изследване на населението и човека към БАН. Това не се е случвало от 1945 година насам и дори в кризисната 1997 година броят на родените деца е бил по-голям, а именно 64 000.
Може би Кристи Търлингтън не е запозната с положението у нас, защото сигурно би насочила усилията на фондацията си и към нашата страна. Но пък ако е чувала за България, сигурно си мисли, че всичко ни е наред, като се има предвид колко много пари преминават годишно през държавата. Проблемът е единствено в това, че изчезват. Точно както се случва с минимум 20 000 българи годишно според данни на Националния статистически институт.
| 18 | 0 |
