Започвам така, както завърших предния път: Гладът малко по малко се превърна за мен в това, което е първата за деня чашка на един алкохолик.
Да, но аз съм разумно момиче и знам, че с нищо не бива да се прекалява. Затова веднага щом изтрезнях от опияняващото чувство, наречено глад, си наложих да се върна към стандартен режим на хранене. Което пък се оказа мисия невъзможна, предвид факта, че всяко "прегрешение” под формата на пилешко или пък салата със сирене се отразяваше пагубно на новопридобитата ми по-слаба фигура.
И, както се досещате, отново започнах да качвам. А ако преди това съм се смятала за дебела, то тогава започнах наистина да приемам формата на пълничко девойче. След което пък отново идваше ред на строга диета.
Не знам дори и приблизителната бройка на пътите, в които съм затваряла и започвала наново цикъла на пълнеене и отслабване, но ако трябва да отбележа този период върху линията на времето, със сигурност той ще доминира над десетина години от досегашния ми живот.
Горе-долу по това време майка ми, слаба и фина по природа жена, която отделя всяка свободна своя минута за спорт и винаги се храни здравословно, започна да коментира това, което се случва с фигурата ми. Но не така, както сигурно си мислите, че би реагирал всеки родител, а със забележки в стил: "Много си се отпуснала” и "Направи нещо за това дупе” в "дебелите” периоди и обратното: "Много добре изглеждаш”, когато всъщност теглото ми беше паднало под така наречената норма.
А 13-годишната аз, както се досещате, прие веднага нейните критики и започна да не яде още по-ожесточено.
Понякога ми беше трудно, а понякога - не толкова. Особено когато на помощ идваха новите ми приятели в борбата с апетита. А именно - алкохолът, цигарите и хапчетата, за които ще ви разкажа в детайли следващия четвъртък.
А ако тази статия ви е харесала, харесайте и страницата на Jenite.bg във Facebook!
12 | 0 |