"Христос Воскресе!" - продължаваме да си казваме на днешния празник. И докато го казваме, все по-често си разменяме изображения на зайци и пилета. Под различни форми. Нормално е - вече толкова години сме отворени към западната култура. Но ще бъде още по-нормално, ако се сетим и да зададем някои очевидни въпроси.
Какво общо има Дългоушко с Христовото Възкресение? Вярно е, нашата религия разполага с множество символи, но точно пък заекът никога не е имал място сред тях. И кой изобщо го е виждал да снася яйца? Това дори в откачените сънища на Алиса го няма.
А яйцата? Първото, червеното, е боядисано като кръвта на Божия син. Но останалите - защо са с всички цветове на дъгата? Дори няма да коментираме онези, които са издокарани с картинки на Покемон.
Всичко идва от това, че също както Рождеството съвпада с по-древните обичаи около зимното равноденствие, така и Великден заема своето място при пролетното такова. Едва ли е случаен фактът, че християните отбелязват Възкресението на своя Месия точно тогава, когато езичниците са празнували новото възраждане на годишния цикъл. Пролетта. Тъй като е сезонът на цветята, няма нищо чудно и в това, че от яйцата също се очаква да бъдат пъстри. Което все още не обяснява ролята на Великденския заек в цялостната картинка. Защо пък да не е Великденска котка? Или Великденски скункс?
Общото между яйцата и новия живот - това е ясно за всекиго. И ако се замислим още съвсем мъничко, лесно ще се досетим, че Зайо също е един от най-отявлените символи на плодородието. Той е известен от време оно с репродуктивните си способности, и до ден днешен го използваме за определение на двойките, които се "плодят като зайци". Мама Зайка може да зачене кажи-речи по всяко време на годината, включително и докато вече е бременна с едно поколение дългоушковци. И все пак, яйца още никой не я е виждал да снася. Но всичко е възможно в легендите.
Християнски и езически вярвания са се преплели в една обща кошница, която ни носи всички весели обичаи за посрещане на Великден. Ostern на немски, в английския - Easter. Названието на празника в тези страни произлиза от името на саксонската богиня Остара (Eastre, съществуват и други вариации) - повелителката на зората, плодородието и пролетта. На нея е кръстен и "женският хормон" естроген.
До нас са достигнали разнородни и разпокъсани остатъци от легенди, но ще ви разкажем в общи линии онова, което се твърди за пролетната богиня и Великденския заек. Веднъж Остара се забавила и чувството за вина я подтикнало да спаси живота на птиче, чиито крилца били замръзнали от снега. То се превърнало в неин домашен любимец, а според някои версии на историята - в неин любовник. Дали защото му съчувствала относно неспособността да лети, или за развлечение на група деца, както гласи друг вариант на легендата, Остара превърнала птичето в бял заек. Дарила го със способността да бяга невиждано бързо и така отново можел да се защитава.
За спомен от предишната му форма на птица, богинята направила така, че заекът можел и да снася яйца. Във всички цветове на дъгата, но само в един ден от годината.
След време обаче благодетелката се разгневила за нещо на необикновеното животно и го прогонила на небето. Така то се превърнало в съзвездието Заек, осъдено завинаги да стои в краката на митичния ловец Ореон. Можело да слиза на Земята само веднъж годишно, докато хората вдигали празненства в чест на Остара. Задачата му била да раздаде пъстроцветните си яйца на децата.
Не се знае откога точно съществува символът на Великденския заек, но първите писмени сведения за него идват от Германия през XV век. Три столетия по-късно, там започнали да се правят и сладки зайци за ядене, първоначално от захар. Така че, можем да бъдем спокойни - традицията не е измислена от някоя съвременна шоколадова фабрика, която цели да изкара пари на великденски гръб.
Чрез германските заселници, заекът доподскачал и до Америка. Там децата правели от шапките си гнезденца, очаквайки животното да снесе в тях пъстрите си яйца. И така, с течение на времето, американската култура разпространила образа на празничния дългоушко по цял свят.
Разбира се, пролетните езически приказки си имат и по-отдавнашни съответствия. На други места, при различни народи. Става въпрос за легендите от типа "Деметра и Персефона", които описват възкресения още много преди християните да разкажат за своя Спасител. Древногръцкият мит за богинята на плодородието и нейната дъщеря, съпруга на Хадес; вавилонската повелителка на любовта и войната Ищар, както и шумерското й съответствие - Инана. Сюжетът при всички тях е много подобен: съответната богиня губи любим човек, отива при него в съответното подземно царство, но през пролетта отново се връща, за да донесе на хората плодородие и любов.
Е, стига толкова приказки. Време е самите ние да се обичаме на този светъл семеен празник и да се чукаме донасита с яйца. В галерията сме ви поздравили с пъстър букет от винтидж великденски картички със Зайо - отпреди години, когато още не е бил толкова известен у нас.
| 11 | 0 |
