Дете в Индонезия е пристрастено към никотина и пали цигара след цигара. Дават го по новините, има клипчета за него в YouTube, а то продължава да си седи там. И пуши ли, пуши. Средно по 40 цигари дневно. Превърнало се е в туристическа атракция, но има ли нещо атрактивно, или с други думи - привлекателно - в този порок?
Децата на Европа са по-облагодетелствани. Разни чичковци и лелки размахват пръст срещу тях и им обясняват как цигарите убиват. Думите им излизат на пресекулки от устите им, всяка сричка се редува с кашлицата на дългогодишен пушач. Нищо чудно, ако в другата ръка държат димящ фас.
През това време държавата се отнася с възрастните, както те се отнасят с невръстните дечица - размахва бюрократичния си пръст и им забранява да пушат тук и там. Ефект няма, или поне не положителен. Броят на пушачите все още се увеличава, а Глобалното проучване на тютюнопушенето от 2008 г. сочи, че около 15% от децата са запалили първата си цигара под 10-годишна възраст.
Ето от тези факти е вдъхновена родената през 1980 г. Фрике Янсенс, която прави фотосесията "Деца пушачи”. В нея малчугани на възраст от 4 до 9 безсрамно позират, докато се наслаждават на своите цигари или цигарети.
Тези изображения целят да провокират обществеността в две насоки. На първо място, подчертават различията между Изтока и Запада. Щом като двегодишното индонезийче може да е пристрастено, сигурно това е в реда на нещата и на други места. Другият проблем, който засягат фотографиите, е забраната за тютюнопушене на обществени места. При всеки опит за въвеждане на подобно ограничение, пушачите надават вой. Започва едно участие в подписки, организиране на групи, а обществеността се разделя в два лагера - на добрите и лошите. Като всеки сам за себе си е от първите.
Снимките показват красотата на грозното пристрастяване. Те са меланхолични и театрални. И особено провокативни. Използвани са, за да се визуализира противоречието между нездравословните цигари и необятната привлекателност на пушенето. Две несъвместими според съзнанието на всеки непушач понятия.
Героите от тези грозни сцени с тютюнев дим нарочно са деца. Ако портретите показваха възрастни, дегизирани като малчугани, цялото внимание щеше да бъде насочено към самите личности в кадър. А основният въпрос, който поставя този проект, е дали пък забраната за тютюнопушене не приравнява пушачите с малки деца, на които постоянно трябва да им се казва какво да правят?
При всеки опит за въвеждане на забрана за тютюнопушене у нас, пристрастените се оплакват, че тяхната свобода е потъпкана и че могат да се грижат сами за себе си. Ала не го правят за околните, нали?
Цигарите във фотосесията са направени от сирене и тебешир. Въпрос на време е взелите пример от своите родители 4-годишни деца да станат атракция и по нашите улици. Едва ли планираното да влезе в сила именно от Деня на детето ограничение ще реши проблема. Забраненият плод е най-сладък.
Но ако всеки положи усилия да спре със самоубийственото натравяне веднъж завинаги, много скоро подрастващите ще прогледнат - без да бъдат под влиянието на лошия пример. И ще видят, че пушенето е демоде.
Децата на Европа са по-облагодетелствани. Разни чичковци и лелки размахват пръст срещу тях и им обясняват как цигарите убиват. Думите им излизат на пресекулки от устите им, всяка сричка се редува с кашлицата на дългогодишен пушач. Нищо чудно, ако в другата ръка държат димящ фас.
През това време държавата се отнася с възрастните, както те се отнасят с невръстните дечица - размахва бюрократичния си пръст и им забранява да пушат тук и там. Ефект няма, или поне не положителен. Броят на пушачите все още се увеличава, а Глобалното проучване на тютюнопушенето от 2008 г. сочи, че около 15% от децата са запалили първата си цигара под 10-годишна възраст.
Ето от тези факти е вдъхновена родената през 1980 г. Фрике Янсенс, която прави фотосесията "Деца пушачи”. В нея малчугани на възраст от 4 до 9 безсрамно позират, докато се наслаждават на своите цигари или цигарети.
Тези изображения целят да провокират обществеността в две насоки. На първо място, подчертават различията между Изтока и Запада. Щом като двегодишното индонезийче може да е пристрастено, сигурно това е в реда на нещата и на други места. Другият проблем, който засягат фотографиите, е забраната за тютюнопушене на обществени места. При всеки опит за въвеждане на подобно ограничение, пушачите надават вой. Започва едно участие в подписки, организиране на групи, а обществеността се разделя в два лагера - на добрите и лошите. Като всеки сам за себе си е от първите.
Снимките показват красотата на грозното пристрастяване. Те са меланхолични и театрални. И особено провокативни. Използвани са, за да се визуализира противоречието между нездравословните цигари и необятната привлекателност на пушенето. Две несъвместими според съзнанието на всеки непушач понятия.
Героите от тези грозни сцени с тютюнев дим нарочно са деца. Ако портретите показваха възрастни, дегизирани като малчугани, цялото внимание щеше да бъде насочено към самите личности в кадър. А основният въпрос, който поставя този проект, е дали пък забраната за тютюнопушене не приравнява пушачите с малки деца, на които постоянно трябва да им се казва какво да правят?
При всеки опит за въвеждане на забрана за тютюнопушене у нас, пристрастените се оплакват, че тяхната свобода е потъпкана и че могат да се грижат сами за себе си. Ала не го правят за околните, нали?
Цигарите във фотосесията са направени от сирене и тебешир. Въпрос на време е взелите пример от своите родители 4-годишни деца да станат атракция и по нашите улици. Едва ли планираното да влезе в сила именно от Деня на детето ограничение ще реши проблема. Забраненият плод е най-сладък.
Но ако всеки положи усилия да спре със самоубийственото натравяне веднъж завинаги, много скоро подрастващите ще прогледнат - без да бъдат под влиянието на лошия пример. И ще видят, че пушенето е демоде.
| 62 | 23 |
