Присъда "Бежанка": Скръбта на една майка в безизходица

Потресаващата история на една сирийска бежанка в България

<p>Жени бежанки от лагера в "Овча купел"</p>

Жени бежанки от лагера в "Овча купел"

"Бежанците търсят мир, а не още насилие” - този надпис, написан с червен спрей и големи печатни букви, стои на стената на една от сградите в центъра на София. Наред с подобни тектове в защита на сирийските (и не само) бежанци, могат да бъдат открити и други, изпълнени с омраза думи, насочени срещу търсещите убежите граждани на различни размирни страни по света.

Обещахме ви, че в рамките на няколко седмици ще говорим с жените бежанки в България, представяйки ви техните истории и лични преживявания. Вече ви запознахме с първия материал от поредицата ни Присъда "Бежанка”, в който ви разказхме какво е да изгубиш най-скъпите си хора в една жестока война.

Днес продължаваме с разказа на друга бежанка от Сирия, която срещнахме в бежанския лагер в кв. "Овча купел".

Денят е дъждовен и мрачен. Още с влизането в двора на лагера вниманието ни се насочва върху трима души: възрастна жена, млад мъж и дете. При последвалия разговор разбираме, че те са семейство.

Ще наричаме жената условно Рахил. Тя не иска да разкрие нито името, нито лицето си, но с охота се съгласява да си поговори с нас. Внучето ѝ, на видима възраст около 7-8 години, играе безгрижно с децата бежанци в лагера, докато двамата с баща му са на посещение при Рахил.

Жената, с която предстои да ви запознаем в този материал, иска да сподели своята лична история. Затова първоначално дори не ни оставя да зададем въпросите си, а веднага започва да ни разказва за пътя, който тя и близките ѝ изминават, за да пристигнат от Сирия в България.

Присъда "Бежанка": Скръбта на една майка в безизходицаБежанският лагер в "Овча купел"

"В продължение на три дни със семейството ми вървяхме из гористите местности на турска територия. Пресякохме границата през зимата, валеше сняг и беше ужасно студено. Но климатичните условия не бяха нищо в сравнение с онова, което се случи по пътя към българската граница.”

В очите на Рахил се появяват сълзи при спомена за тежкото събитие и тя подължава разказа си с тъга в гласа:

"Дъщеря ми изчезна някъде по пътя към България. Не знам какво се случи, знам само, че след три дни българската полиция откри тялото й. Беше мъртва.

Отнесоха тялото ѝ в болница, но условието да си я получим обратно беше да дадем пари на полицаите. Това не беше единственото лошо нещо, което видяхме от тяхна страна. Когато най-накрая зърнах тялото на дъщеря си, установих, че липсват златните бижута, които носеше върху себе си - огърлица, два пръстена и обеци. Всичко вече беше в ръцете на полицаите. Те ги отмъкнаха.”

Синът на Рахил се опитва да бъде опора на майка си, като обгръща раменете ѝ с ръка.

"Всичко това се случи преди повече от година и половина. Вече близо 20 месеца съм в този лагер, заедно със съпруга си. Първоначално бяхме настанени в бежанския лагер в Пъстрогор, Свиленград, но не след дълго ни преместиха в София.”

Присъда "Бежанка": Скръбта на една майка в безизходица

Събеседничката ни се сеща за нещо, което е пропуснала да спомене при разказа си за пресичането на българо-турската граница. Събува обувките си, за да покаже разранените си крака.

"Мина толкова време, а краката още ме болят от раните, причинени от тежките условия, от студа и снега през зимата, в която пристигнахме в България. Имам нужда от медицинска помощ, но никой в лагера не се интересува от това.

Неведнъж съм молила да ми бъдат осигурени необходимите лекарства, за да бъдат излекувани раните ми, но отговорът винаги е един и същ: няма нито пари, нито лекарства. В лагера има лекар, но когато попитам дали мога да получа помощ, внезапно му се налага да излезе по работа.

Както виждате, нуждая се от медицински грижи. Нямам пари, за да си платя за тях и затова не мога да си купя лекарства от някоя аптека извън лагера. Не работя и не мога просто да "отида и да си ги купя”, както ме съветват да направя служителите в лагера.”

Питам Рахил какъв е животът ѝ в България, а тя споделя, че всичко, което може да прави, е да чака.

"Със съпруга ми изгубихме всичко, което имахме. Не искаме отново да бягаме в някоя друга европейска страна и затова чакаме. Чакаме ситуацията в Сирия да се нормализира, за да се възстанови държавата, която някога имахме. Тогава ще се върнем в родината си. Не искаме да живеем никъде другаде.

Ние сме стари хора и за нас е много трудно да започнем живота си отначало. Нуждаем се от помощ. Получихме статут и сега трябва да напуснем лагера, защото в него няма повече място. Казват ни: "Вървете, вече имате всичко, защо продължавате да стоите тук?” Но ние нямаме пари и не можем да отидем никъде.

Синът ми е в България и живее на външен адрес заедно със семейството си. Той говори български, защото преди 13 години също живееше в България. Впоследствие се наложи да напусне страната, за да се върне отново сега, толкова години по-късно. Но съпругът ми и аз няма как да напуснем лагера. Нямаме тази възможност.”

Присъда "Бежанка": Скръбта на една майка в безизходицаНадпис на арабски върху таблото на разбит баскетболен кош в двора на лагера

Разговорът ни с Рахил приключва с обещанието от наша страна да не разкриваме самоличността ѝ. Погледът ѝ е зареян някъде в пространството и не съм сигурна, че тя изобщо чува пожеланията, които отправяме към нея на тръгване. Питам се накъде ли са насочени мислите ѝ.

Когато си тръгваме, жените около нея започват отново да приказват и дори от време на време се чува весел смях. Навярно са чували историята на Рахил неведнъж. Тя не е нищо необикновено за хората, които бягат от войната в Сирия или друга държава в Близкия изток. Такива истории са често срещани. Те са нещо нормално. И, за съжаление, са част от тъжното ежедневие на бежанците.

За да следите нашата рубрика Присъда "Бежанка", станете част от страницата на Jenite.bg във Facebook!

17 2
Харесва ли ви тази статия?
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.



1
Не е посочен 01.10.2014|20:02
Много силна статия.Много болезнена история за една майка загубила дъщеря си.За съжаление не е намерила по-добро място /що се отнася до отношението на държавата ни и институциите в частност/. Избягали са от войната - това добре, но защо отношението ни към всички бежанци е така негативно, нали и те са хора като нас.
Jenite.bg в мрежата
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay