Ето нещо, което не чувате всеки ден: правенето на компромиси е лесно. От малки сме учени да правим компромиси, да споделяме, да се приспособяваме. Особено жените са възпитавани с очакването, че ще бъдат емоционална подкрепа за другите: послушни, състрадателни, прощаващи. Въпреки че няма нищо лошо в това да бъдете някое от изброените, това, което е изпуснато, са уроците за това къде и как да поставите границите. Докъде могат да стигнат покорността, състраданието и прошката, преди да ви превърнат в жертва на собствените ви ценности?
Научена съм да правя компромиси, но къде да сложа границата, трябваше да разбера сама. И в процеса ми се наложи да проведа някои трудни разговори. Дори съм поставяла ултиматуми и не съжалявам. Всъщност започнах да ги гледам като форма на грижа за себе си.
Ултиматумите наистина са просто граници и те ми помогнаха да изляза от връзки, които бавно, но сигурно изчерпваха енергията и увереността ми.
Когато най-накрая се научих да се грижа за нуждите си - дори ако това означава да прекратя връзка, която вече не върви- се почувствах свободна.
Винаги съм била от хората, които са се опитвали да удовлетворят околните. Често съм пренебрегвала себе си, само за да угодя на всички околни. Поглеждайки назад, виждам как моите действия - или липсата на такива - позволиха това да се случи. Хората около мен дори не са осъзнавали колко наранена съм.
Отне ми дълги години да се справя с това и да започна да отстоявам себе си. Разбрах, че не мога да живея повече по този начин и че трябва да направя някаква промяна.
Осъзнах, че нещата, в които вярвам, моите желания и нужди - те са не по-малко важни от тези на всеки друг. Ако съм сигурна в нещо, струва си да отстоявам позицията си. Като съобщавам от какво се нуждая в една връзка и дори поставям ултиматум, ако е необходимо, аз не само потвърждавам ценностите си, но и доказвам на себе си, че съм способна да ги отстоявам.
Вече не правя ненужни компромиси, за да "запазя мира", защото мирът, който се поддържа чрез жертване на моите желания и нужди, и дори моето благополучие, не си струва да съществува. Удовлетворяващо е да задам стандарт за себе си и за това как другите се отнасят с мен, а след това да го защитя. Ултиматумите бяха инструмент за мен, за да изложа изрично какво искам и да видя дали другите могат да ми го дадат. Ако не могат, нямат място в живота ми.
Има някои неща, за които ми е позволено да бъда егоист - някои неща, за които всички ни е позволено да бъдем егоисти - и научаването кога и как да поставям тези граници ме доближи много по-близо до живота, който искам за себе си.
Станете част от Jenite.bg във Facebook!
| 0 | 0 |
