Мария Мицева е на 22 години и работи като сервитьорка, като преди това е натрупала опит като помощник-възпитател в детски градини.
Писането присъства в живота ѝ от дълго време, а през последната година се утвърждава като неин основен творчески фокус. Тя е автор на поредицата "Обречени да горят", включваща книгите "Пламъци", "Пепел" и "Жарава".
В момента авторката работи по нови проекти, които ще разширят света на "Обречени да горят" и ще представят нови истории в сходен жанров и емоционален контекст.
Представи се накратко – коя е Мария Мицева извън ролята на автор?
Извън ролята на автор бих казала, че съм просто обикновено момиче. Ако не пиша, то със сигурност ще чета някоя книга или ще работя. Като цяло съм много затворен човек, който предпочита да има тесен кръг от хора около себе си. Обичам да прекарвам свободното си време спокойно като оставам сама или се виждам със семейство и приятели. Също така съм и голям мечтател. Мога да прекарвам голяма част от времето си мечтаейки за нещата, които искам да направя.
Как пътят ти, от работа в детска градина и като сервитьорка, повлия на начина, по който изграждаш персонажите си?
Пътят ми от смяната на една професия към друга не е повлиял на начина, по който изграждам персонажите си, но ми показа, че никога не е късно да промениш начина си на живот и че всяко решение е едно ново начало, и една малка стъпка към изграждането ми като личност.
Писането присъства отдавна в живота ти, но през последната година става водещо. Какво отключи тази промяна?
Винаги съм мечтала да развия тази моя мечта, но никога не знаех дали съм достатъчно добра. През последните около две години срещнах много колоритни хора, които някак си ме вдъхновиха да направя стъпката към писането отново и този път да не се откажа.
Как се роди идеята за поредицата "Обречени да горят"?
Идеята за поредицата дойде като гръм от ясно небе. Просто една сутрин се събудих и имах идея за книга. Мога да кажа, че работната ми среда също допринесе, защото срещам всякакви хора всеки ден и това някак ми даде много идеи и вдъхновение. Първоначално трябваше да е само една книга с коренно различен сюжет, но след време идеите не спираха и смених цялата концепция на историята.
Защо избра роман с тъмни елементи като жанрова рамка?
Откакто чета книги, винаги съм се чувствала привлечена към тъмните романи. Те имат този тип взаимоотношения, които са сложни, даже странни за някои хора, защото в реалния живот много малко хора биха предпочели такъв тип взаимоотношения.
А и сякаш в тях има повече страст, повече сюжет и винаги има нещо скрито, което просто те кара да се вълнуваш все повече и повече.
Мия е персонаж, който не вижда собствената си сила. Тя е силна, но самата тя не го вярва, затова смята, че ѝ е нужна "маска”. Двойственият живот помага на нейният персонаж да израсте и да види истинската си същност. Защото ако се вгледаме по-дълбоко, можем да видим, че тя е просто момиче, което се страхува, че никога не е била достатъчно добра и че трябва да има стени около себе си, за да се защити от света. Това го правят и много други хора, които държат този страх в себе си, и затова мисля, че Мия е един много реален герой. Този нейн живот ѝ помага всъщност да разбере много неща за себе си, без дори да ги осъзнава.
Как изгради образа на Андрес – властен, контролиращ, но и дълбок персонаж?
Андрес със сигурност е тип мъж, в който аз бих се влюбила. На пръв поглед е студен, контролиращ и много сложен. Изглежда сякаш няма шанс някой да види какво се крие в него. А в същото време, той държи толкова много спомени, болка и емоционален багаж. Той е един пример как можеш да си силен и успешен, без да си загубил човешкото в себе си. Също така е и пример, че любовта може да промени всичко. За мен Андрес е олицетворение на истинската, пламенна и лоялна любов, която в днешно време е трудно да намерим.
Може да прозвучи гадно, но искам читателят да плаче. Искам и да се смее, да се ядосва. Искам да усетят всяка емоция, както я усетих аз. За мен, да си успешен автор, означава да накараш читателя да чувства, да се потопи в света, който си изградил и да е рамо до рамо с героите през всяко препядствие.
Има ли лични преживявания или наблюдения, които са повлияли на темите за избори и последици?
В книгите ми има някои лични акценти, които са изменени, за да пасват на историята. Също така са показани и доста проблеми, които съществуват и днес сред всички нас, като злоба, завист, егоизъм, но и добрина. Но най-много има емоции. Всеки един от персонажите показва не само своите силни страни, но и слабите си страни, които аз съм откривала в себе си, и просто съм искала да говоря за тях. Това за пореден път ги прави толкова реални.
Как всяка от книгите – "Пламъци", "Пепел" и "Жарава" – надгражда предишната?
Във всяка една от книгите виждаме как връзката между героите става все по-силна. Колкото повече четеш, толкова повече осъзнаваш колко силна в всъщност връзката и колко много детайли излизат наяве. Опитвам се във всяка книга да стане ясно, че всеки един детайл е важен. Например, как нещо, което е било лек детайл в първата книга, всъщност е много важно откритие в третата.
Какво беше най-голямото предизвикателство при писането на поредицата?
Най-голямото предизвикателство за мен, бях аз самата. Аз съм човек, който иска всичко да е перфектно. Искам да се гордея с това, което съм постигнала. И заради този мой перфекционизъм ми беше доста трудно на моменти, докато изграждах пътят на персонажите, малките детайли в историята, както и запазването на всяка една емоция.
Какво би искала читателите да отнесат със себе си, след като затворят последната страница?
Какво могат да очакват читателите от бъдещите проекти в света на "Обречени да горят"?
Първите три книги бяха едва началото на този свят. За тази поредица имам планирани още четири книги, в които ще видим пътят и на други герои. След тях съм планирала нова поредица, състояща се от около седем книги. Имам и няколко идеи за самостоятелни романи, но те ще са доста напред в бъдещето.
| 3 | 0 |
