Определят я като режисьор, писател, един от най-продаваните автори на къси разкази, артист, икона на инди културата, но истината е, че Миранда Джулай не се вписва в тези рамки, тъй като тя самата не си поставя граници.
Творческите ѝ полети улавят Музеят на модерното изкуство в Сан Франциско, музеят Гугенхайм, Биеналето във Венеция, а през последните три години тя набира голяма популярност у нас, без задължително да е превеждана на български език. Поводът да си говорим за нея е новият ѝ филм, който излиза това лято, но причините всъщност са повече.
Родена във Върмонт под името Миранда Дженифър Гросингър, дъщеря на двама писатели, житейският и творческият път на Джулай до известна степен са предопределени. Псевдонимът Джулай избира още в училищна възраст. Определя семейството си като такова, в което се учиш и правиш всичко сам. Налага ѝ се да постригва сама двамата мъже в семейство Гросингър – баща и брат, а наръчик ѝ е статия в списание "Seventheen". Проблемите, които Миранда има със зрението, майка й решава като ушива превръзка от завесите вкъщи. "Когато бях малка ми се искаше семейството ми да беше някак по-нормално" разказва тя. Тази "абнормалност" обаче възпитава творческия ѝ поглед над клишето.
От съвсем ранна възраст се вълнува от човешките взаимоотношения. Не крие, че това важи и за секса. Житейският ѝ опит и разсъждения по отношение на сложната човешка природа откриваме в работата ѝ пред и зад камера, в разказите и публикациите ѝ.
The New Yorker помества статиите ѝ, а седемгодишният ѝ проект "Learning to Love You More" е резултат от съвместната ѝ работа с 8,000 души. Интернет юзърите отговарят на отправените от Джулай онлайн предизвикателства като "Направете снимка на родителите си, докато се целуват".
През 2005 на кинофестивала Сънданс в Юта среща половинката си в живота, режисьорът Майк Милс. Джулай е там за премиерата на "Аз и ти, и всички, които познаваме", а Милс участва с "Вреден навик". Двамата се женят през лятото на 2009, а любовта им е от пръв поглед. "Тя беше облечена с жълта рокля. Излъчваше такава сила. Влюбих се в нея на мига!" споделя Милс.
"Аз и ти, и всички, които познаваме" разкрива тайни чувства, тайни желания и тайни мисии на хора, опитващи се да влязат в контакт на място, пренаселено с други хора, но изпълнено със самота. Лентата е определена като една от най-добрите за първото десетилетие на XXI век. Експертната оценка на филмовия критик с награда Пулицър, Роджър Ебет гласи: "Филмът на Джулай не е нито мъжки, нито женски и не идва с окачвания. Създава свои собствени правила и има за цел да сподели с нас едно странно, но изпълнено с любов преживяване".
"Аз и ти, и всички, които познаваме" пък предизвиква усмихнати коментари от журито на 4-ия международен "София филм фест на брега", че и в Щатите могат да правят кино без гърмежи, кръв, смърт и атентати.
Самата Джулай описва "Аз и ти, и всички, които познаваме" като "разказ за деца и възрастни с невъзможни желания, живеещи във времена, когато съзряването е дигитален процес, а реалността – естетически избор". Виждаме я и в главната роля на Кристин – борещ се да пробие в света на изкуството артист. Времето й преминава в отчаяни опити да бъде забелязана едновременно от артистичния свят и от Ричард Суърси (Джон Хоукс) – продавач в магазин за обувки, внезапно останал сам с големите си надежди и ниското си самочувствие. Синовете на Ричард също поддържат нестандартни връзки: 7-годишният Роби търси самотни сърца по интернет, а 14-годишният Питър открива разочарованието в първите сексуални връзки с момичета от квартала.
Трогателното и болезнено изследване на външните и вътрешните препятствия, които възникват при човешките взаимоотношения, продължава и в лентата "The Futurе", която предстои да излезе това лято.
Филмът поднася с усмивка тъжната история на двойка по времето на житейски кръстопът. Освен зад камера, типично в стила на Миранда, тя се превъплъщава и в главната героиня - Софи, детска учителка по танци. Джейсън, изигран от Хамиш Линклейтър , пък е телефонен оператор, който работи от къщи. Двамата са на път да осиновят Paw-Paw, ранена котка и символ на израстването на връзката им. Paw-Paw е и разказвачът в лентата.
Парадоксите са навсякъде в лентата - от котката-разказвач, която чака 30 дни да бъде осиновена, докато героите решават житейските си кризи, до отговарящата с човешки глас Луна, която обяснява: "Аз съм просто скала в небето и не мога да реша проблемите ви".
Поднесен с хумор, филмът "The Futurе" всъщност разкрива иронията на бъдещето, което дори за уж зрелите хора в зряла възраст, пак е изпълнено с несигурност.
Твърде лична и емоционална, изпълнена с интимни обръщения като "аз и ти = ние", такава е "работата" на Миранда Джулай. Многолика като самата нея.
| 7 | 0 |
