Нали се сещате за съществуването на онези млади българи, които притежават талант, който са избрали да не крият от света? И се борят с всички сили да пробият своя малка пътечка в трънливия път на успешното кариерно развитие...
Това са ентусиазираните граждани на България. Тези, които са способни да сътворят нещо свое, и не се колебаят да го споделят с ближния. Те са младите хора, които вярват, че напук на предразсъдъците и тежката действителност, е възможно човек да живее нормално и да твори успешно в България. И се борят, за да го докажат.
Именно от тези чудати индивиди е младият поет и писател Константин Трендафилов. Засега той твори единствено в интернет пространството чрез своя блог, но това изглежда няма да продължи дълго, тъй като изкуството му става все по-популярно. Константин пише. Пише за любовта, за човешките емоции и чувства, за социалните събития, за живота като цяло. Но нека не го описваме, гледайки само отстрани, а да го оставим да говори сам за себе си...
Здравейте! Изключително много се радваме, че имаме възможността да си поговорим с един млад и талантлив български писател. Разкажете повече за себе си.
Здравейте и благодаря! Що се отнася до това да разкажа повече - опасявам се, че останалото от мен не е толкова интересно. Веднага искам да контрирам клишето, че денят на поета минава много възвишено. Сутрин не свиря на арфа, докато си пия кафето. Ставам, ходя на работа, връщам се от работа, тренирам, пиша. И гледам да крада време за социален живот. Работя като творчески директор в рекламна агенция. И колкото и не-бохемски да звучи, си обичам работата.
Не забравяй
Списъкът с нещата,
които не бива да забравям
всеки ден е дълъг -
съдържа дати, имена,
масло, кафе, оцет,
забравени обещания,
закъснели срокове,
уговорки, които знам,
че няма да спазя
и прочие, и прочие.
Списъкът с нещата,
които не мога да забравя,
съдържа само имена.
Поправка, име.
Вие пишете както стихове, така и разкази. Коя форма на изразяване е предпочитана от Вас и какви са темите, които най-често застъпвате в творбите си?
Никога не съм го възприемал като избор. Като да кажеш дали обичаш майка си или жена си повече – просто е много различно. Харесвам поезията, защото е кратка, а прозата - защото не е. Вярвам, че някои идеи се изказват най-добре с няколко думи, други – с няколкостотин. Затова, когато ми хрумне концепция, я записвам на листче и после решавам в какво ще се превърне. Понякога тръгва като стихотворение, но решава да бъде разказ, друг път се оказва разказ, който няма много какво да каже след средата. И го смалявам. Веднъж разказ се оказа роман. Но засега ще си замълча.
Поддържате свой собствен блог, в който публикувате творeнията си. Имате ли планове за тяхното издаване в отделна книга?
Абсолютно. Ежедневно получавам писма и коментари от читатели (чета ги всичките, между другото), които ме питат същото. Мисля, че щом има хора, които искат това да се случи, просто трябва да го осъществя. Тук е важно да отбележа, че когато стихосбирката стане факт, тя няма да е просто сборник от всичко, което читателите са виждали в социалните мрежи. Ще има стихотворения, които никой не е чел. Освен мен, разбира се.
Какво е за вас писането?
Някога получих страхотен съвет – "Ако не откриваш книгата, която би искал да прочетеш, може би трябва да я напишеш". Това е писането за мен. Като "Лего”, с което построявам всичко, което бих искал да съществува в истинския свят, чрез писането създавам историите, които бих искал да са се случили. И да ми бъдат разказани. Или да съм преживял. А понякога съм ги преживявал. Но тези стихотворения са малко и се съмнявам някой да познае кои са.
Извън мен
Ще си извадя очите,
за да се погледна отстрани;
ще изляза от себе си;
ще видя нещата отвисоко;
ще оценя грешките си
като външен наблюдател;
като някой, който ме слуша
невнимателно
и чува,
но не се интересува.
Извън мен,
да,
ще ме откриеш там.
Защото вътре в мен,
не е хубаво място.
От какво съдържание според вас има нужда (и желание за четене) българската читателска аудитория?
Страхувам се, че това, което желае, не е онова, от което има нужда. Огромна част от читателската аудитория тук е белязана от една голяма дупка, която започва в училище, когато е чела Вазов, Яворов и прочие, и свършва днес, когато е модерно да се чете съвременна поезия.
Повечето хора не са чели поезия активно в промеждутъка между двата периода и това се отразява на техните критерии и тяхното търсене. Мисля, че масовата аудитория цени клишето повече от оригиналността. Не търси нещо ново, а познати шлагери, които въздействат бързо. И ме е яд. Ама много. Това я прави лесна за манипулиране и поставя писателите, които имат доброто желание да произвеждат стойностни текстове, в неприятна дилема, която може би няма нужда да обяснявам.
Трудно ли е за един млад писател да твори успешно в България и ако да - защо?
Ако се издържа с писане, си е почти невъзможно. Но ако успява да комбинира литературата с професията си и някак си да отклонява шизофренията, този хипотетичен млад писател би могъл съвсем спокойно да твори в България. И все пак, литературата винаги разисква проблем. Най-добре е да пишеш за проблем, който познаваш. Мисля, че на нашите географски ширини си имаме достатъчно неправди, лишения и носталгия – един страхотен "комплект за начинаещи". Така че младият писател да не мрънка, а да се залавя да пише. Има за какво!
Според Вас в страната ни има ли добре развит пазар и най-вече глад за съдържание, написано от родни автори?
Не, не и пак не! Малка държава с малък пазар, а що се отнася до литературата – ужасно недоразвит. Освен едно-две издателства, не виждам някой да прави значителни усилия в това да трансформира съвременната литература в нещо популярно и търсено. Затова е почти невъзможно за младия писател от предния въпрос да се издържа с писане.
Колкото до глада за съдържание, мисля че българите са в онова състояние, когато не са точно гладни, но ако им сервираш, ще им дойде апетитът. Което пак е нещо. Сега всичко е в ръцете на готвачите и ресторантите.
Нищо
Слушам песните,
които не пееш в хола,
прехласнат в движенията ти,
докато не танцуваш пред мен.
А кракът ми ритмува,
тъжно, тъжно, в ритъма
който не се чува.
Самотата е
нищо,
превърнато в действие.
Кои са Вашите литературни идоли и защо?
Робърт Фрост, Милан Кундера, Кристин Димитрова. Защото са. А който не ги знае, не знам какво си губи времето да чете за мен – бързо към търсачката! Добър момент за край на това интервю.
| 41 | 4 |
