На будителите с любов

Една съвременна изповед

На будителите с любов

Днес празнуваме един от най-хубавите ни, най-българския си ни празник, този на Народните будители. И докато някои са заети да се маскират със страшни маски, да плашат до смърт околните и да всяват ужас и всичко това уж в името на забавлението, то има и други като мен, които предпочитат да останат с книга в ръка, да се смирят и преклонят пред онези, които са отворили очите и сърцата си и са успели да ни пробудят и да направят от нас народ със сърце.

Но будители има и днес, не ме разбирайте грешно. И не, не говоря за онези, които ви събуждат всяка сутрин с клаксоните, нито за онези, които ви прекъсват съня посреднощ с пиянски викове. Не, будителите са онези, които успяват посеят зрънцето култура в нас по такъв начин, че то да покълне и да израсте от него нещо, което стопля душата и прави от живото същество Човек. Будителите са онези, които успяват да породят любов в нашите сърца към четмото и писмото, към културата, към възвисяващите неща..

Будителите на 21 век са учителите, артистите, художниците историците, журналисте, ако щете даже и копирайтърите. Но будител може да бъде и човек, работещ нещо различно. Важното е да го носиш в себе си и са го предаваш и на останалите.

Но, разбира се, има и хора, които отказват да се събудят. Те живеят, не, чакайте.. дал живеят? Имам чувството, че някои хора спят постоянно, винаги са намусени за нещо, никога нямат мнение по въпроса и вечно са заети с нещо по-важно от събуждането. И отлагат това да се събудят дълго.. при някои дори не се и случва.. Да, уж са будни, но всъщност дълбоко в душата си спят. Спят така непробудно, че и ако ще в лицето им да заявиш истината, че са неграмотни, на тях ще им е все тая, ще прихъркат и ще продължат да спят. Дори и тъпана на осъзнаването да и биеш, няма да има голяма полза от това.

Както разбрахме, да си будител в днешно време не е лесна задача. Но я си представете, че на будещите хора да им писне и да спрат да се занимават с тази така важна дейност. Какво ще стане ли? Дори ме е страх да си представя! Ако няма източник на светлина, логично е всичко да потъне в мрак. А когато този мрак е душевен, тогава картинката е още по-страшна и оцветена в най-черни краски. На никой няма да му пука какво се случва, няма да има театри, кино, култура, духовност.. Всички ще мислим само и единствено за пари, ядене и възпроизвеждане евентуалното. Всъщност за последното по-добре да не мислим, защото няма смисъл да се раждат такива неинтересуващи се от нищо люде.. Не ви харесва картинката, нали?

Е, тогава ценете усилията на онези, които са осъзнали, че сънят и храната не са достатъчни и че имаме нужда и от душевна храна. Затова те ни я предоставят редовно, трябва само да отворим сетивата си и да огладнеем и за нея.

Поклон пред всички съвременни будители! Знам и колко много правите за нас и колко ви е трудно. Но, моля ви, не спирайте!

 

Станете част от Jenite.bg във Facebook!

0 0
Харесва ли ви тази статия?
КЛЮЧОВИ ДУМИ
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Jenite.bg в мрежата
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay