Ако икономиката е гръбнакът на всяка държава, то мозъкът ѝ трябва да бъде образованието. На практика, в началото е именно то, а вследствие от него произлизат всички останали органи.
У нас обаче масово се твърди, че системата не функционира особено добре. Официално доказателство са редица проучвания, които неофициално ни поставят на последни места в Европа по ниската грамотност и обща култура. Те прозират в мрежата, в риалити форматите, за жалост и в далеч по-сериозни институции.
Въпреки негативизма, каузата не е изгубена. Миналият месец в столицата се проведе междурнародното изложение "Образование без граници". Срещнахме се с един от организаторите, Спас Андреев, за да ни разкаже какво мотивира младежите да учат, какви са техните амбиции и искат ли да останат в България.
Разкажете ни за инициативата "Образование без граници"?
Това е най-голямото образователно изложение в България, което се организира трета поредна година. За този кратък период успяхме да доведем големи образователни институции от цял свят. За последните три години участваха над 100 изложители от разнообразни нации. Това е и идеята на инициативата – да успеем да покажем на българското общество, че светът наистина е глобален, особено в сферата на образованието. Особено сме щастливи, че освен от образователни организации, инициативата получава подкрепа и от различни световни образователни асоциации, фондации, държавни институции, както и над 60 медийни партньори от България. С тяхна помощ успяхме да създадем и реализираме една обща идея.
Каква беше Вашата роля?
Като един от организаторите, освен че участвах в подготовката на цялото събитие, също така изпращах информация за участниците и най-интересното, което могат да видят посетителите. За наша радост, всяко издание на изложението има с какво да зарадва бъдещите студенти. Нашата роля е да успеем да представим по един достъпен начин чуждестранните участници. Наред с тях се опитваме да покажем и българските участници на международно ниво. Смея да твърдя, че в България има достатъчно престижни учебни заведения, които имат с какво да се похвалят в чужбина.
Как оценявате интереса на бъдещите студенти, спрямо минали години?
Интересът се повишава всяка година. Хората свикнаха с обучението в чужбина и различните опции в различните държави. Ако преди години кандидатстваха определена група ученици и студенти, днес темата "образование в чужбина" е по-достъпна за учениците и техните родители.
Имат ли представа за бъдещето си? Какво ги мотивира да учат?
Определено кандидатите, които искат да учат в чужбина, знаят какво и къде искат да учат. Те имат ясна представа за бъдещето си и правят планове за сферата, в която искат да се развиват след дипломирането си.
Разбира се, има и такива, които желаят да учат в чужбина, без ясна визия. Тяхната мотивация е просто да отидат на някое място, което ще им даде по-висок стандарт на живот. Но някои от тях не могат да издържат и се връщат. Безплатното обучение в държавните университети в някои европейски държави не означава, че студентите не трябва да поемат своето настаняване и разходи за живот. Някои хора се объркват с тези разходи и не успяват да планират своето следване.
Кои са най-предпочитаните специалности? Защо?
В момента, според мен, най-много се търсят медицинските специалности. Преди години се търсеха архитектурата и правото. Освен тези програми, през последните години са особено актуални специалности, свързани с информационните технологии и икономиката.
Някои от кандидатите търсят по-обща специалност, която да надграждат с по-специализирана магистратура. Изборът зависи от личните предпочитания, но повечето от българчетата търсят сфера, в която могат да се реализират след дипломирането си.
България попада ли в графа "мечтана дестинация" или погледите са насочени към чужбина?
Както казах, България има с какво да се похвали на международно ниво. Някои от нашите изложители идват, за да осъществят контакт с българските университети. Това показва, че сме атрактивни и че можем да привлечем вниманието.
От гледна точка на българските кандидат-студенти не мисля, че обучението в чужбина е единственото желание. У нас има университети и специалности, които привличат едни от най-добрите кандидати. Такъв е примерът с медицинското образование.
Със сигурност мога да кажа, че българските институции предлагат "мечтани дестинации", но за съжаление техният брой намалява.
Как студентите, решили да продължат образованието си зад граница, избират държавата и университета, към които да се насочат? Къде заминават най-често?
В повечето случаи бъдещите студенти кандидатстват в повече от един университет в различни държави. След като бъдат приети, те избират своето място. Най-атрактивните държави са Германия и Австрия, тъй като предлагат високо качество и достъпно образование. От няколко години у нас има училища, които дават българска и немска диплома. С нея учениците могат да кандидатстват директно в избраната от тях страна.
Фактите показват, че след китайските студенти, българчетата са на второ място по брой на чуждестранните студенти в Германия. Това е доста красноречив отговор на Вашия въпрос. Разбира се, сред избираните държави са и Съединените щати и Канада, Англия, държавите от Скандинавието. В тази връзка "Образование без граници" оказа значително влияние, защото за първи път при нас дойдоха финландски и шведски университети, които наистина имат висок международен рейтинг. Особено се радваме, че представяме немски държавни университети, за които българчетата могат да разберат повече и по-рано. Информацията наистина е много ценна и колкото по-навреме се получи, толкова по-добре. Кандидатите за чужбина проучват различните опции години наред, преди да изберат своето място.
Как се промениха академичните мечти през годините? Какво мотивираше бъдещите студенти да учат преди 20 години и какво ги мотивира днес?
Мотивацията е особено важна за постигането на отлични резултати в обучението. За съжаление, академичните мечти се промениха доста, но в негативна посока. Дори бих казал, че преди години децата имаха по-големи амбиции да учат в България и да покажат своите способности. В момента смятам, че учениците са демотивирани да го правят.
Тук трябва да изключим групата на медалистите по математика, информатика и други, които ни радват всяка години. Става дума за общата картина. Според мен, тази демотивация идва от системата. За съжаление има училища, които предлагат ниско ниво на обучение. За тази картина важен фактор са и матурите, които имат ниско ниво.
Повечето от зрелостниците не осъзнават, че когато някой преподавател не си върши добре работата, то всичко е за тяхна сметка. Матурите не могат да изравнят нивото в цялата страна, тъй като самото то е ниско. Оттам идва демотивацията на децата да учат и да се развиват. Все пак не е хубаво да има завършващи, които не са чели "Под игото” на Вазов или които бъркат разказите на Йовков и Елин Пелин. На фона на тези примери не мога да намеря академичните мечти!
Кои са най-добрите (или най-предпочитаните) български университети?
Според мен вече няма предпочитани университети, а предпочитани специалности. Да вземем за пример медицината. Тя се предлага в няколко университети и е една от най-желаните специалности. Всяка година напливът е по-голям от обявените места, а баловете са сред най-високите.
Същата тенденция съществува и за архитектурата, и за информатиката. УНСС успява да привлече едни от най-добрите кандидати с добрата си политика. За съжаление, хубавите специалности като химия, биология, история, география и т. н., които са много интересни сами по себе си, не могат да привлекат достатъчно кандидати, което е свързано с последващата реализация у нас. Ето тук трябва да дойде ролята на държавата, за да успеем да запазим тези програми и специалисти. А като се замислите, че нашата азбука се използва от други велики нации, всичко изглежда много жалко.
За знание ли учат студентите или за диплома?
Преди години масово основната цел бе дипломата. В момента, според мен, нещата започват да се променят, тъй като хората осъзнаха, че не дипломата е важна, а знанията, способностите и уменията. Разбира се, все още има студенти, които завършват, само защото работното им място изисква висше образование. Администрацията е подобен пример. За съжаление, все още има места, на които хората не се замислят каква отговорност носят.
Тези, които заминават в чужбина, искат ли да се върнат?
Всички българи, които са в чужбина, искат да се върнат в България. Това е нормално. Но всички те биха искали да живеят и да отгледат децата си в нормална държава, с нормален стандарт, нормално образование и здравеопазване. Ако си завършил висше образование в Съединените щати например, едва ли целта е България, в която няма как да възстановиш направените разходи за обучение. Примерът е подобен за всички държави, които предлагат скъпо образование. По този начин губим отлични специалисти в много области.
Вярват ли в промяната? А Вие?
Ако не вярвам в промяната, нямаше да бъда тук. Ще минат доста години, но тя няма как да не се осъществи. На тези, които не вярват, че е възможно, мога да кажа, че България е част от глобалното пространство и че наистина, ако човек вярва, може да реализира своите мечти. Било то академични или други. Но всичко става с много труд и усилия. Такъв е примерът с "Образование без граници" – успяхме да го реализираме с много вяра и труд.
6 | 0 |