Ежедневни проблеми. В работата, вкъщи, трафик, време. И ние непрестанно се оплакваме. Бели кахъри.
Не че искаме да омаловажаваме, но понякога трябва да си дадем сметка какво се случва около нас. И в случай, че някой от вас търси подобно вдъхновение и преоткриване на това, което притежава, нека ви разкажем.
Хуанг Гуофу. Той няма ръце. Но има дух. Той е заместник куратор на Музея на талантите в град Чунцин в Китай и в момента планира да нарисува поредица от картини, изобразяващи стария град Чунцин. Такъв какъвто го е познавал като малък.
В устата си той държи клечка за хранене. Използвайки десния си крак, той държи химикалка, с която натиска клавиатурата, и така Хуанг използва компютър доста успешно. "Търся материали и снимки на стария Чунцин и се подготвям за предстоящото ми творение," казва Хуанг, чиято мотивация очевидно е непобедима.
Миналата година, той е назначен за заместник куратор на новоотворения музей. За неговия силен дух и артистични постижения. Не защото няма ръце. Не.
Хуанг е роден в Тониан, Чунцин. Когато е на 4, той губи двете си ръце, след като претърпява токов удар.
Започва да проявява силен интерес към рисуването, когато е на 12. Всеки ден, след училище, Хуанг рисува с краката си, в учебната тетрадка.
Творбите му са препоръчани за изложба в местния културен център и пожънват страхотен успех. Малко след това, Хуанг започва професионалното си обучение в градския център по изкуства.
Прекъсва обучението си, когато е на 18, тъй като баща му е на смъртно легло и Хуанг има нужда от пари, за да се грижи за него. Пътувайки из различни градове, Хуанг прави своето изкуство на улицата, продава го на минувачи и по този начин събира пари.
След като чува не един и два коментара – колко не е елегантно, че прави картините си с крак, Хуанг прави опити да рисува като държи четката в устата си.
Въпреки несполуките, той открива любовта, недалеч от дома си, в малък град в Провинция Съчуан. Ху Гуохуй е впечатлена от таланта и несломимата воля на Хуанг и през 2000 година, те сключват брак. Две години по-късно се връщат в родния град на художника – Чунцин.
След запознанството и женитбата им, Ху става неотлъчен асистент на Хуанг. Когато той иска да нарисува нещо навън, Ху носи дъската и другите му инструменти и излиза с него.
Музеят на Хуанг, в момента има няколко художника, които рисуват с уста и крака и са в същото физическо състояние като неговото.
"Когато животът ти затвори една врата, то трябва неминуемо да отвори друга," казва талантливия Хуанг.
"Искам да кажа на по-новото поколение, че пред тях няма никакви пречки. Единствената пречка пред тях, може да са самите те."
| 0 | 0 |
