Когато човек има нужда от помощ, обстоятелствата, които пречат на получаването ѝ, са последното, което го интересува. Защото той вижда единствено своята болка - огромна и нестихваща.
Но понякога на този, нуждаещият се, му е трудно да разбере, че светът, в който живеем, не е перфектен. Всъщност е доста далеч от смисъла, който влагаме в това понятие.
Защото сме в България. Онзи клиширан отговор, който е до болка верен. В държавата, която не дава коледни пенсии, 13-ата заплата е абсурд, а спешната медицинска помощ се превръща във все по-голям лукс, защото медици просто не останаха.
"Последната линейка на София" е филм, чието заглавие в реално време казва всичко онова, което ни очаква в бъдещето. Обстоятелствата карат лекарите да се отправят към летището още в момента, в който напуснат студентската скамейка. Същото правят и техните по-възрастни колеги, открили, че нямат бъдеще в родината си.
Реалността не им позволява да останат. Гони ги с камъни и обиди, плюе върху тях. Принуждава ги да спасяват животи, търпейки унижения, за заплата, която едва покрива най-важните нужди. Ако изобщо успее да стигне и за това. И скоро единствените клиники, които ще останат, ще бъдат Терминали 1 и 2 на летище София.
Три милиона души в столицата и околността се обслужват от 13 линейки. Тринадесет. Но пациентите, изпаднали в нужда, не се интересуват от това. Не възприемат, че често е физически невъзможно да получат търсената медицинска помощ в дома си или на мястото, на което са, без някой от екипите да е виновен за това. И псувните, които отправят към медиците, ударите и обидите, се забиват като копие в хората, положили Хипократова клетва.
Лентата на режисьора Илиян Метев и продуцентът Димитър Гочев докосна сърцата не само на хората с бели престилки, но и на филмовите критици. Филмът спечели награда в Кан на Semaine de Critiques (Седмица на критиката), но това беше само началото. Един от най-престижните фестивали за документално кино, този в Лайпциг, му донесе приза "Silver Dove", а миналата седмица завоюва голямата награда на фестивала в Братислава.
"Последната линейка на София" е съвместна продукция на България, Германия и Хърватия. Заснета е с подкрепата на ИА НФЦ (Национален филмов център).
Главните герои са реални личности от медицинските екипи на спешната помощ в столицата. Д-р Краси Йорданов, мед. сестра Мила Михайлова и шофьорът на линейката Пламен Славков са част от онези хора, които не работят за огромната си заплата, а за каузата да спасяват животи. Безвъзмездно, сблъсквайки се ежедневно със злобата, неблагодарността и безсилието.
Д-р Йорданов сякаш никога не спи. 12-часовите смени преминават в борба за оцеляване - тази на пациентите му, но и неговата собствена. Цигарата никога не слиза от устата му, докато за пореден път прекосява София "на сирени”. Краси е лекар в една от последните линейки на столицата. И днешната му смяна не започва никак добре.
Българските зрители ще могат да видят филма на Киномания 2012, а премиерата му е в понеделник, 26 ноември, в кино "Люмиер" от 19 часа. Следващите прожекции ще бъдат на 27 ноември, отново в 19 часа, в Дом на киното, както и на 28 ноември, от 19.45 часа в "Евро синема".
| 20 | 0 |
