Аз: "Никога не изнасяш боклука!"
Съпругът: "Това не е вярно."
Аз: "Ти не ме слушаш!"
Съпругът: "Напротив, винаги те слушам."
Аз: "Защо никога не ми приготвяш вечеря?"
Съпругът: "Правя ти!"
Тези видове влудяващи малки разговори се случват през цялото време. Това ме подлудява, отчасти защото той е прав. Отговорите му са технически точни. Няма значение, че той ми е приготвял вечеря два пъти през последната година, това все още е технически верен отговор. Но не това наистина ме подлудява. Всъщност ме дразни неговата отбрана. Вместо да се съгласи с мен, той се защитава. Не искам да споря за точността на твърдението си, искам две неща: искам съчувствие и искам нещо да се промени.
Искам той да каже:
"Съжалявам, че не изхвърлих боклука снощи. Обещавам, че ще го направя следващата седмица.”
и
"О, не се чувстваш изслушвана ли, любов моя? Толкова съжалявам. Позволи ми да поправя това и да изслушам всичко, което имаш да кажеш.
и
"Съжалявам, че се чувстваш изтощена, като само ти приготвяш вечеря за мен и теб през повечето вечери. Наистина оценявам усилията ти и готвенето ти. А какво ще кажеш, ако готвя вечеря веднъж седмично?"
Само като си помисля как той казва тези неща, се чувствам по-добре. Ако той казва тези неща, щях да се почувствам обичана и обгрижена, разбрана и оценена.
Защитата е толкова дълбоко вкоренен навик за всички нас. Разбира се, че ще се защитим, това е толкова естествено, колкото да вдигнеш ръце към лицето си, когато нещо ще те удари. Ако не се защитим, ще пострадаме.
В една връзка обаче отбранителният отговор не е полезен. Това кара другия да се чувства пренебрегнат, като това, което току-що е казал, че е маловажно, невярно или грешно. Това разяжда връзката, създава повече дистанция и е задънена улица за разговора. Отбранителната позиция е обратното на това, което наистина помага на взаимоотношенията да останат на прав път: поемането на отговорност за собствените действия.
Джон Готман, може би най-големият световен експерт по брачни изследвания, съобщава, че отбранителната позиция е едно от нещата, което той нарича "Четиримата конника на Апокалипсиса". Тоест, когато двойките имат тези четири комуникационни навика, вероятността да се разведат е 96%.
Искам никога да не се развеждам, но не харесвам тези шансове, така че наистина искам съпругът ми да спре да се отбранява.
Но познайте какво? Един от другите четирима конници е критика. И мога да разчитам на отбранителната позиция на съпруга ми в отговор на моята критика.
Ами ако вместо да кажете "Никога не изхвърляш боклука!" Кажете: "Скъпи, напоследък само аз изнасям боклука, а бяхме решили, че това е твое задължение. Би ли могъл да продължиш да го правиш?" А какво ще кажете, ако вместо "Ти не ме слушаш!" Кажете: "Хей, любов, когато цъкаш в телефона си, докато ти разказвам нещо, се чувствам някак игнорирана." А какво ще кажете, ако просто излязем и попитаме дали ще ни приготвя вечеря по-често? Да, мисля, че всички тези разговори ще минат по-добре.
Как изобщо ни хрумна, че е добре да подадем оплакване към партньора си под формата на критика? Ако имате шеф, никога не бихте му казали: "Никога не ми повишаваш заплата!" Това би било нелепо. Бихте представили защо заслужавате повишение и бихте го поискали. Никога не бихте казали на дъщеря си: "Никога не си чистиш играчките!" Това би било просто жалко. Вместо това й давате ясни инструкции, отново и отново, какво очаквате. Бракът не е нито една от тези ситуации по много причини, но също така е доста нелепо и жалко да отправяте обвинения "ти никога" към съпруга си.
Виновна.
Това е трудно. Трудно е да не критикуваш и е трудно да не бъдеш отбранителен.
Понякога казвам на съпруга си това, което ми се иска да беше казал, вместо защитния му, но истински отговор. Това изглежда помага малко, защото понякога получавам по-съпричастен отговор, когато се оплача.
Хващам се, че съм критична и тогава казвам: "Чакай! Забрави това! Това, което исках да кажа, беше…” Това не се случва толкова често, колкото бих искала, но работя върху това. Работя върху това, защото никой не иска да бъде критикуван и със сигурност не искам да се отнасям по този начин към мъжа, когото обичам. (Освен това знам, че критиката никога няма да ми донесе отговора, който искам!) Опитвам се да запомня поговорката "Под всяка критика стои незадоволена нужда". Ако мога просто да говоря от гледна точка на това, което искам и имам нужда, вместо да бъда критичен, и двамата ще се почувстваме по-добре.
| 0 | 0 |
