Неангажиращото заглавие на романа "Лято без мъже” (изд. "Colibri") оформя очакване за леко женско четиво за плажа. Сири Хуствет обаче не е писателка, която би създала творба, отговаряща на подобно описание.
Тя разкрива пред читателите няколко житейски истории, преплетени пред погледа на главната героиня - поетесата Мия Фредриксен.
Всичко започва, когато съпругът на Мия - Борис - я изоставя след 30 години брак, за да се впусне във вълнуващо интимно приключение с доста по-млада от него дама. Мия трудно преживява крахът на техния брак и дори за кратко влиза в психиатрична клиника.
"Малко след като той изрече думата пауза, аз полудях и се озовах в болница. Той не каза Не искам да те виждам никога повече или Между нас е свършено, но след трийсетгодишен брак пауза стигаше, за да се превърна в умопобъркана, чиито мисли експлодират, рикошират и се стрелкат една към друга като пуканки в микровълнова....
Не обичам да си спомням лудата. Хващаше ме срам от нея. Много дълго нямах желание да прочета онова, което тя беше написала в черно-белия бележник, докато лежеше в болницата. Знаех какво е надраскано на корицата с почерк, който нямаше нищо общо с моя – "Мозъчни отломки", – но не исках да отворя бележника.
Работата е там, че ме беше страх от нея. Когато дойде да ме види, Дейзи, момичето ми, се мъчеше да прикрие неудобството си. Не знам какво точно е видяла, но мога да се досетя: една жена, измършавяла от гладуване, все още неадекватна, с тяло, вцепенено от лекарствата, една жена, която не можеше да отговори свързано на думите на дъщеря си, която не можеше да прегърне собственото си дете. А после, като си тръгна, я чух да се оплаква пред сестрата, а по гласа й си личеше, че едва удържа сълзите: "Все едно това не е мама". Тогава не бях на себе си, но да си спомням това изречение, сега е жива мъка. Не мога да си простя.
Паузата беше французойка, която накуцваше, но имаше лъскави кестеняви коси. Освен това притежаваше импозантен бюст, който беше истински, а не изфабрикуван, тесни правоъгълни очила и блестящ ум. Беше млада, разбира се, с двайсет години по-млада от мен, и подозирам, че Борис доста време беше точил лиги след колежката си, преди да атакува нейните импозантности.”
Решена да вземе живота си в ръце, жената с разбито сърце отива да живее в родния си град. За нея смяната на обстановката е единственият начин да запази разсъдъка си и да излезе от ситуацията що-годе невредима.
В на пръв поглед скучното малко населено място обаче, Мия се сблъсква и неволно става част от няколко женски съдби. Тя разбира какво вълнува майка й и нейните възрастни приятелки, останали вдовици преди много, много години. Става свидетел на разправиите, които е принудена да търпи нейната съседка, която има две деца и добра душа. Въвлечена е и във водовъртежа от интриги на група тийнейджърки, които посещават нейната школа по поезия. Лятото е без мъже, а всяка от включените в повествованието дами притежава свой личен емоционален свят, изпълнен с тайни.
"Загуба.
Отсъствие, което съзнаваш.
Ако не ти бе известно,
щеше да е нищо
и то е, разбира се,
друг род нищо,
болезнено като пришка,
но също и смут
в областта на сърцето и дробовете,
празнота, чието име е: Ти.”
По стечение на обстоятелствата, поетесата има възможност да надникне в най-съкровените кътчета от душата на своите нови познати. И да вземе отношение към техните проблеми.
Използвайки наблюденията и размишленията на Мия, Сири Хуствет съумява да запознае читателите със сложния и многопластов емоционален свят на жената във всичките й възрасти. По интелигентен начин четивото провокира ума на читателите, които няма как да останат безучасти към житейските главоблъсканици, оформени в него.
Може би и вие бихте разпознали парченце от личната си история, вплетено в романа "Лято без мъже”. В него темите за любовта, брака и възприятията на двата пола са разгледани по начин, който създава диалог с читателите. Книгата поставя въпроси, чийто отговор всеки трябва да открие сам за себе си. Същевременно дава не е една причина да погледнем живота си отстрани и да преценим дали наистина сме недоволни от всичко, което имаме.
"Проблемът беше там, че безброй Борисовци се намираха В ГЛАВАТА МИ. Той се разполагаше навсякъде в нея. Дори никога да не го видех от плът и кръв, Борис, като мислен механизъм, беше неизбежен. Колко пъти, докато заедно гледахме филм, ми беше разтривал стъпалата, мачкайки и галейки ходилата, пръстите и артритния глезен, чупен тежко навремето? Колко пъти беше вдигал поглед към мен с изражението на щастливо дете, след като бях измила главата му във ваната? Колко пъти ме беше прегръщал и утешавал след пристигането на писмо с отказ? Да, това също беше Борис. Това също беше Борис.”
За още ревюта на книги станете част от Jenite.bg във Facebook!
| 4 | 0 |
