Когато бил още съвсем малък, Пламен Андреев не отивал никъде без любимия си фотоапарат Zenit 11E. По цял ден го носил със себе си, а по цяла нощ проявявал снимки.
След това обаче животът му отишъл в друга посока и той дълго време работил като програмист, който създава онлайн магазини. Едновременно с писането на сложни кодове обаче, някой трябвало да се справя и със снимането на продуктите на съответните клиенти. Така постепенно страстта към фотографията се завърнала с пълна сила, а детското хоби се превърнало в професия.
Снимките на Пламен Андреев показват красотата, която е навсякъде около нас - във външния вид и емоционалния свят на човек, в природата или пък в градската среда... За да научите някои от тайните на един фотограф, прочетете какво разказа той в специално интервю за Jenite.bg.
Кой вид фотография ти е най-присърце?
Трудно е да се определи стилът на добрата снимка, но спокойно мога да кажа, че в момента репортажната, будоар и модна фотография са ми слабост.
Кой е най-трудният момент, който си преживял по време на снимки?
Снимах сватба извън София и двата фотоапарата, с които снимам, отказаха да работят едновременно. В такива моменти наистина се радвам, че имам верни приятели, които помогнаха и успяхме да съхраним добрия спомен от една прекрасна сватба на морето!
Кое е най-голямото предизвикателство при снимането на хора? Как предразполагаш своите модели?
Най-голямото предизвикателство е да накараш човека отсреща да се отпусне и да бъде естествен пред фотоапарата, да спечелиш доверието му и да създадеш дори приятелски отношения, ако времето го позволява. Голяма част от нашата работя е и психология - без добра симбиоза между модел и фотограф, няма хубава снимка. Дори ако това ни коства понякога да не бъдем себе си...
Какво е мнението ти за актовата фотография? Къде е границата между еротиката и пошлостта?
Човешкото тяло и фотографията са като че ли създадени един за друг. А в частност красотата на женското тяло винаги е била и ще бъде магнит не само за мъже, но и за жени. Една дефиниция в "Уикипедия" гласи следното: "Една актова снимка е добра тогава, когато на рождения ден на баба ти всички приемат присъствието на модела ти с одобрение..." Не бива да забравяме, че най-красивата извивка на едно женско тяло е усмивката.
Имаш ли екип, с който работиш, когато снимаш хора - гримьор, стилист…?
В момента нямам постоянен такъв екип, въпреки че имам любими гримьори и стилисти, с които работя при нужда. Но в болшинството от ангажиментите ми те се осигуряват от организаторите на снимките и самите клиенти.
Сам ли намираш какво да снимаш, или работиш по предварително уговорени проекти?
Може да се каже и двете, но има и трето... много мои клиенти идват от други доволни мои клиенти.
Какво условие е задължително да се спази при снимането на забележителности? А на събития?
Бъди невидим! Съществувате само ти и твоят апарат. Ограниченията в твоята фотография са в самия теб! Всяка преживяна от нас секунда е нов и уникален момент във вселената, момент, който няма да го има никога пак…
Какво не би снимал за нищо на света?
Чисто технически нямам ограничение да снимам каквото и да е. Но определено не бих заснел нещо, което не отговаря на моралните ми принципи, само и само да търся сензация.
Какви качества трябва да притежава наистина добрият фотограф?
Преди всичко - око за красивото. Красиво не в буквалния смисъл, разбира се – красотата може да има много измерения, дори и на пръв поглед в тъжни за околните детайли. Още: търпение, въображение, упоритост, креативност.
За себе си не спирам да опитвам да тренирам погледа си – да виждам много, но и съзнателно да изпускам много неща.
С какво се занимаваш през свободното си време?
През свободното си време се занимавам предимно с хобито си, наречено фотография, което за щастие е и моя професия – какво по-голямо щастие от това да работиш хобито си и да отиваш с усмивка на работа. И обожавам да пътувам!
Доколко прилагаш постобработка на своите кадри? Къде е границата при употребата на фотошоп?
Не използвам фотошоп често. При мен този софтуер служи основно за тониране и обработка на кадрите и моделите до такава степен, че да отговарят на концепцията на фотосесита, а не за тяхната основна промяна – добавяне и махане на детайли, фонове и т.н. Въпреки че се налага от време на време и това да се прави.
Би ли напуснал България? Ако да - къде би живял?
За мой късмет или не, за мое добро или не – в момента, в който доста българи се отправят към Терминал 2, не си задавам точно този въпрос, а и съм живял вече извън България. В момента желанието ми е повече да пътувам на много близки, далечни, екзотични и не толкова места, като отправната точка да е България. Пък знае ли човек...
Кое е следващото нещо в списъка ти, което на всяка цена искаш да снимаш?
Винаги съм мечтал да посетя и снимам в Япония - стрийт, гейши, ритуали... Тази страна отдавна ме привлича силно, но за съжаление все още това е само мечта. Надявам се скоро да е и сбъдната мечта!
Посочи трите си любими снимки и разкажи на нашите читатели историите зад тях.
Трите ми любими снимки тепърва предстоят да пъдят направени...
Но от досега заснетите ми кадри, както всеки автор, любими снимки са тези, които не блестят с фотографско изпълнение, а с историята зад тях…
Влюбени под дъжда
Всеки, ходил в Италия, изгаря от желание да отиде в Пиза и да се снима как подпира кулата да не падне... Аз също имах подобно желание, но когато пристигнахме беше тъмно, студено и валеше проливен дъжд. Нямаше жива душа наоколо. По-смелите от приятелите прибягнаха набързо да направят по един кадър с телефоните си, но аз, верен на себе си, извадих статива, разгънах чадъра и въпреки, че бях мокър до кости, отидох да направя един кадър на тази известна кула. Ненадейно пред обектива ми застана една влюбена двойка. Направиха бърза снимка с фотоапарата си и изчезнаха във влажната нощ, а аз се сдобих с един прекрасен кадър, който много обичам.
Фотосесия на Ирина Симеонова
Рядко снимам спортисти на открито, а предимно в среда, типична за спорта. Но тази година успях да направя интересна и трудна фотосесия на известната гимнастичка Ирина Симеонова в оживената градска среда на президентството. Резултатът е повече от вдъхновяващ, което ме накара да се замисля да направя подобни сесии и на други спортисти.
"Ало, ало!" в България
Тази година актьорите от моя любим сериал "Ало, ало!" успяха да ни гостуват благодарение на своя талантлив преводач и приятел Златна Костова, чийто уникален превод на много шеги днес е станал ежедневие в нашите разговори. Радвам се, че бях част от това тяхно гостуване и успях да заснема много мили и скъпи моменти, които ще останат вечно в съзнанието ми, както и че успях да се докосна до истинските хора и да стана приятел с тях.
5 неща, без които не можеш, когато снимаш...
1. Усмивката си.
2. Въображението си.
3. Трудолюбив и надъхан модел.
4. Хубава светлина.
5. И мисля, че забравям нещо... А, да - и фотоапарата си!
Каква техника използваш?
Аз не робувам на техника, а на добрата снимка. Снимал съм както с Pentax, Nikon и Sony, така и с други по-малко известни марки, но в момента основно снимам с техника на Canon с техните L-обективи, а за лентови снимки се доверявам изцяло на Nikon и Rolleiflex.
За още интервюта с креативни личности станете част от Jenite.bg във Facebook!
| 15 | 0 |
