Той е млад, талантлив и чаровен. Той е Радослав Гизгинджиев. Завършил е кинорежисура в класа на Дочо Боджаков и Българска филология във Великотърсновския университет "Св. Св. Кирил и Методий". Ето защо се занимава с писане на книги и сценарии, но и с кинорежисура. Заснема поредица провокативни експериментални филми, сред които "Светлосиньо", "Бродят", "Минутите" и "Позеленяла есен". Игралният му дебют е филмиран разказ на Елин Пелин - "Изпуснати думи". Дебютният му роман "Рай" се превръща в една от най-коментираните и продавани книги. За последните години се преиздава повече от 5 пъти. Втората му книга "Страници от Рая. Дневниците" се разпродава за отрицателно време. Пореднатаа провокация, която писателят и режисьорът задава на себе си и публиката е проектът "Любов"- 4 моноспектакъла, придружени с 4 книги, които се появиха в края на 2014 г. - "Тук ли си", "Любовта не може просто да отмине", 'Въпреки всичко" и "Моето име". През пролетта и лятото на 2015 г. се появява продълженеито на романа "Рай" - "Вратите - Рай - 2-ра част" и "Пеперудите - Рай - 3-та част". През пролетта на 2016 г. се състоя премиерата на моноспектакъла на Петър Антонов "Едуард, на който Гизгинджиев е режисьор и сценарист. Ето какво си поговорихме с този ерудиран и бликащ от идеи човек.
Освен като писател, ти се изявяваш като сценарист и кинорежисьор. Днес, обаче, ще си говорим само за литература. Какво е тя за теб? Можеш ли да определиш кое ти е по-любимо - писането или режисирането?
Литературата е врата към друга реалност. Всяка прочетена книга прави по-дълбоко, многопластово и съществено битието ни. Прочетените и разказани истории променят реалността, в която живеем. Нека не забравяме, че "История славянобългарска" е била една такава книга – преписвана от десетки, пробудила стотици, дори към нея е добавено проклятие от Софроний Врачански към онези, които посегнат да я унищожат. Една книга се превръща в началото на Българското възраждане. Литературата е способна да разтърси милиони животи и е променяла историята на цели народи.
За мен писането е инстинкт – понякога думите избират хората. Знам, че в геометрията на буквите и тяхното съчетание може да се кодира енергия.
Режисирането също е моя страст, но в писането усещам, че сам откривам пространства, невиждани от никой друг. В режисьорската работа не е точно така, защото не съм сам – режисирането е свързано повече със съзнатото и по-лесно мога да контролирам процеса на създаване. Но и в двете си занимания се отдавам с цялата си душа и мисъл.
Като читател за мен литературата е изключително красиво изкуство, като музиката, като танца. Има книги, които могат да те разтърсят из основи, има и други, които носят някакво липсващо парче от пъзел, който дълго време си се опитвал да наредиш. Живеем в епоха, в която ако хората не четат, ще изгубят бъдещето си, ще загубят всичко.
За мен писането е порив – просто "виждам". Когато светът, който съм усетил и видял, стане по-силен от мен – идва времето да разкажа на другите и започвам да пиша.
Кога започна да пишеш и кога разбра, че това ще е пътят ти в живота?
От малък пиша – по разни тетрадки и хвърчащи листи, после ги скривах някъде, случайно да не прочете някой. Смятах, че всеки пише и си крие написаното – не съм и подозирал, че хората не могат да пишат. Един ден в училище трябваше да напишем свободно съчинение за есента – реших да го напиша по своя начин. Учителката ми не повярва, че това е писано от мен – дори говори с майка ми по този въпрос.
Не знам дали писането е пътят на живота ми – пиша, защото ми харесва да създавам реалности. Винаги съм се страхувал да се възприема за писател, защото винаги образът на писателя е бил много противоречив – апокалиптични, цинични и страшно чувствителни личности.
Определят те като човек-бунтар. Такъв ли си всъщност?
Истината е, че обичам да гледам живота в очите, не се страхувам и не мога да затварям очите си, когато той не ми харесва. Много от персонажите, които съм създал в трилогията "РАЙ" са бунтари в определен смисъл."Дневниците. Страници от Рая" е една от книгите ми, които действително изгради този образ директно върху мен – книгата е открито предизвикателство за интелекта и духа – в нея няма нито една случайна страница. Много хора си спомнят, че издърпахме цял тираж от всички книжарници в България, заради няколко изречения, които до последно се колебах дали да публикувам. Много малко неща останаха, които могат да ме уплашат – може би това ме прави да изглеждам бунтар на моменти.
Ти си на 29 години, а вече си доста известен и най-вече успял в България. Има ли, обаче, мечти, които все още не си осъществил?
Разбира се, че имам много мечти. Не крия, че съм амбициозен, но успехът за мен не е да си богат и известен. Успешен си, когато си щастлив и заразяваш света с щастието си. Мечтая да направя повече хора щастливи с историите, които разказвам. Мечтая да имам къща на брега на морето и да се будя с любимия човек. Мечтая за повече щастие за хората в България.
Какво мислиш за хората, които са известни с това, че са известни, но реално не притежават нищо по-значимо и различно като талант от другите? Одобряваш ли тази псевдопоказност?
Известни трябва да бъдат единствено онези, които помагат на света и го развиват към по-добро. В България лесно бездарник става известен, защото си плаща – но и това отминава. Такива хора нито се коментират в интелигентните прослойки, нито някой се интересува от тях. Това, че се пускат платени безсмислени новини не означава, че някой всъщност ги чете.
Кои са най-важните неща за теб в живота? Всъщност неща ли са?
Всичко, от което зависи щастието ни, е важно – здравето, семейството, партньорът, приятелите. Без любов светът губи смисъла си. Ако няма любов, то трябва да има надежда за любов. Всичко е много важно, дори и детайлите, защото те са съставните части на един по-голям образ. А между красивото и мутиралото границата е много тънка – тя може да се скъса само заради един детайл.
Какво мислиш за литературния пазар в България? Купуват ли си хората все още книги, или по-скоро има отлив? Ти как успяваш да бъдеш интересен на читателите.
Идва времето, в което глупостта и влиянието на фалшивите образи са към своя край. Хората си купуват книги и това ще се засилва с времето. Винаги ще е модерно да си интелигентен и все повече хора осъзнават това. Успешните личности четат; развиват ораторските си способности; провокират въображението си и се превръщат във водачи на самите себе си или на другите. По-умният с по-малко усилия може да постига целите си, по-лесно разбира другите, дори да не говори на техния "език". Децата, които днес четат ще бъдат утрешните примери, ще бъдат водачите, които ще определят света. Четящият човек знае своето минало и ще има своето заслужено бъдеще.
Само хората могат да кажат, с какво съм интересен за тях. Представям проектите си по такъв начин, по който аз бих желал да ми се представя книга, пиеса или филм. Може би хората усещат, че когато творя вярвам в това, което пиша и снимам. Хората инстинктивно усещат, че не ги лъжа. Да лъжеш, докато пишеш е толкова непростимо, колкото да лъжеш един човек, че го обичаш само, за да го използваш.
Има ли сезон, през който си забелязал, че пишеш по-добре? Сега са страшни жеги навън, как ти се отразяват те?
Писал съм "Рай" през лятото на 2012 г. – беше много горещо лято. Продължението на "Рай" – "Вратите" и "Пеперудите" съм го писал през зимата в планината. Сезоните нямат значение – по-важно за мен е да не вали. Всеки писател има своите странности, когато пише – това е моята странност – не пиша, когато вали, защото не мога да виждам небето – за мен то е много важно. През нощта отново не се вижда необятността му – но усещам, че то е отворено – тогава също обичам да пиша.
Твоето послание към читателките ни е…
С думите се правят най-големите магии. Те могат да преобърнат абсолютно всичко. Гордейте се с библиотеките си, а не с преходното. Когато видите книга за 2 лева на Достоевски, Хемингуей, Толстой или Пушкин на тротоара – купете я веднага, дори и да я имате в библиотеката си – подарете я на приятел. В дните, в които живеем, най-ценното е все по-евтино, а най-скъпото е най-пагубно за душите ни. Не забравяйте, че България е пробудена и спасена заради словото. Идва времето, в което всички ще видят, че зад завесата на елементарното се прикрива най-съществената война – войната за душите ни. Воювайте за душите си на всяка цена.
Станете част от Jenite.bg във Facebook!
| 14 | 0 |
