"Леките състезания не са ми интересни, а в един национален шампионат състезанията са доста по-лесни и няма конкуренция." Катя от малка е отраснала по трасетата. Семейството ѝ е било доста отдадено на моторните спортове. "Спомням си навремето на морето как ходихме по една седмица да гледаме ралита", разказва тя. Това, което я впечатлява са "многото шарени коли, които, за съжаление, вече няма как да видим в България". "Имаше едни французойки, казах си, че искам да стана като тях някой ден. Първоначално смятах, че ще стана навигатор, защото шофирането ми се струваше много сложно", споделя Катя. "На 18 години изкарах книжка и започнах да карам кола, но чак на 22 започнах да се състезавам. Навремето рисувах по платна и листа, а сега с автомобила и гумите, рисувам по асфалта", добавя тя.
В началото ѝ е доста трудно, а и жените състезателки в цяла Европа се броят на пръсти. Тя е благодарна за помощта на баща си. "Той е човекът, който ме запали и много ми е помагал винаги. С него правим нещо като разбор. Казвам му – тате, тук беше много трудно и следващото беше много трудно, и той ми казва – те, ако не са трудни, няма да бъдат от шампионата. Всяко едно състезание от европейския шампионат е коренно различно от другото като трасе", разказва Катя."Тази трудност ме предизвиква, има тръпка", казва тя.
Едно от най-сложните ѝ състезания е в Швейцария – рали "Дьо Вале”, което се провежда през ноември и по това време винаги вали сняг. "На тренировките сме по къс ръкав и е около 20 градуса, но се качваме на над 3000 метра височина. Ралито е асфалтово състезание, с около 70 км макадам и като се качим горе, като падне снегът, караме с гуми за асфалт".
Един от най-ценните ѝ моменти е последното състезание, което е имала на родна земя през 2012 г. Това е рали "България", което е кръг от европейския шампионат. "Тогава ми връчиха награда за млад талант в памет на Ричард Бърнс. Тя беше дадена за първи път на българин, и то на жена. Беше голям момент за мен", спомня си Катя.
Хубави състезания, които ще помни, са в Украйна и Чехия през 2012 г. Тогава тя води много сериозна битка, защото автомобилът ѝ е доста старичък, а нейните колежки се състезават с много по-нови машини, от по-висок клас. "При нас няма разлика в класа, просто събират всички жени и ни слагат под една шапка, и не винаги е несправедливо. Тогава с моята навигаторка Кармен имахме много сериозна борба с една австралийка, която стана първа за годината, а ние – втори. Но в Чехия навсякъде вървяхме пред нея или със съвсем близки времена до нейните".
В Чехия е едно от любимите ѝ състезания. Още в началото е много впечатлена от това рали, в което участват около 150 автомобила. Толкова ѝ харесва, че си пожелава 10 години да стартира на него. И е на път да реализира тази мечта, тази година ще бъде 8 старт за нея.
"Ще се боря, в Чехия ми е любимото състезание, много е тежко, със специфични трасета, много е неравно, пътят е тесен, с дълбоки пропасти. Сутрин гората е доста влажна, с кал. Но тези условия ме правят по-силна и концентрирана. За съжаление, от октомври не съм сядала в колата. Тези дни ще правим тестове. Имах малко здравословни проблеми и все още не се чувствам много сигурна и концентрацията ми е трудна, но всичко ще бъде наред", обещава Катя.
Тази година тя ще кара там с нов навигатор - Ангел Башкехайов. Преди това Катя е била заедно с унгарката Юлияна и румънката Кармен, като с последната е имала трите най-хубави години, с много сериозни борби на европейския шампионат. "Реших, че този човек ще оцени жеста и ще научи много неща, отивайки в Чехия и затова го потърсих. Определено ще ми бъде трудно, защото съм свикнала последните 4-5 години всичко в колата да е на английски. В състезателен режим мозъкът ми мисли на английски, а сега ще трябва да правя записки на български. Тръгвам позитивна и се надявам всичко да бъде добре".
Вече 12 години Катя се състезава в този мъжки спорт, който изисква много лишения. За да постигнеш успех днес са нужни освен тренировки и финанси, но и много добър екип, който да поддържа базата, където да тренираш. Дали държавата помага на автомобилния спорт? "Проблемът е сложен. Последните 3-4 години държавата ми помагаше след резултатите, които постигнах още през 2012 г., когато станах трета при мъжете в европейския шампионат. След това 2014-2015 г. в дамското класиране бях първа. Това ми помогна да кандидатствам по програми на Министерство на спорта и да получа финансиране от тях", каза тя и добави: "Тази година и догодина министерството временно спря някои федерации за сметка на други. Знам, че това ще се промени след 2 години и, може би, нашата федерация ще се върне отново в структурите".
Катя споделя, че търсенето на спонсори е проблем за България. Според нея трябва да се променят законите за спонсорството. Тя е благодарна на хората, които са зад нея вече 12 години. Катя също така много разчита на приятели, фенове и нейни близки, свързани със спорта.
За последното състезание, което ѝ предстои в Чехия, тя няма средства, с изключение на спонсорските пари. Затова решава да стартира собствена кампания."Направих тениска, на която съм аз и я пуснах във Фейсбук за всички мои фенове, които искат да ме подкрепят за рали "Барум”. Направихме и чаши. Всеки един фен може да си поръча тениска или чаша. Правя част от рекламата сама, защото съм завършила Художествената академия и съм работила и в рекламни агенции. Всяка тениска съм я изработила с любов и желание", споделя тя.
Не можем да не попитаме Катя и за българското представяне на завършилите току-що Олимпийски игри в Рио де Жанейро. Тя поздрави българските медалисти. Според нея всички, които са отишли в Бразилия, са се борели за страната ни. Но проблемът за липсата на медали не е толкова в тях, колкото в базата и възможността, която им се дава за тренировки.
"Не всички имат добра база, където да се готвят. Едно време, като бях дете, си спомням, че имахме много медали. Последните 2-3 олимпиади не забелязвам нещо подобно и слушам какво говорят хората, които започват да упрекват този или онзи - защо му давали толкова пари, че те били нещо като комисионна. Не мисля, че е точно така. Тези хора просто нямат как да се подготвят на нивото, на което тренират конкурентите им. Нужна е държавна политика", категорично е най-бързото момиче в Европа Катя Стратиева.
Източник: БГНЕС
Станете част от Jenite.bg във Facebook!
| 2 | 0 |
