Изкуството е онзи изключително просторен и сложен свят, който сякаш съществува, за да се противопостави на понятието "точна наука”. Толкова противоречив, толкова субективен.
И все пак, по-голямата част от човечеството е единодушна, че изкуството трябва да се възприема като област неземна. В която и адресатът, и адресантът се изразяват в характеристика, присъща само за хората – въображението. Тази доминираща гледна точка ни кара да уважаваме твърде стилизирани творби като "Градините на Миро” или "Точките” на Деймиън Хърст. Дори когато изобщо не ги разбираме.
Но за всеки творец си има противници. За всяка форма, за всеки стил. Символистите винаги са били обвинявани в прекалена завоалираност и откъснатост от истинския живот. Хиперреализмът стои на другата крайност – критиките, насочени към него, поставят под съмнение въображението и личната интерпретация на автора. Според тях той не е майстор в изкуството, а просто умел "копирач" на реалността.
Рон Мюек е един от най-уважаваните и същевременно - най-критикуваните скулптори-хиперреалисти. Той дълбоко впечатлява света на изкуството и широката публика с изложбите си. Сред най-известните му творби са миниатюрният труп на починалия му баща ("Dead Dad"), както и огромно новородено бебе, покрито с плацента (вижте в галерията ни). Някои ценители се възхищават на Мюек за реалистичната техника, възхваляват умението му до перфекция да изпипва всеки детайл, всички косми и бръчки по телата на скулптурите си. Критиците му, от друга страна, са на мнение, че ненужно преувеличава тъгата и несъвършенствата на човешката физика. Според тях в творбите му няма оригиналност, нито изкуство.
Патриша Пичинини – друг хиперреалист от Австралия – едва ли може да бъде обвинена в липса на въображение. Нейните скулптури изглеждат като живи, но в тях обикновено присъстват несъществуващи хибриди с получовешки-полуживотински черти. Някои почитатели на изкуството ѝ ги намират за трогателно-симпатични, други са ужасени. Интересно е да се отбележи още, че някои от най-известните композиции на Пичинини представят любвеобилната връзка между характерните за нейното творчество нереални създания и обикновени човешки деца.
Не се стряскайте – всичко, което виждате тук, са просто скулптури – както хората, така и придружаващите ги същества. Оставяме ви да прецените сами за себе си дали ги харесвате.
| 57 | 68 |
