От вчера светът гледа "Игрите на глада". Филм за един друг, постапокалиптичен свят, който гледа същите тези игри, само че наистина. Честно казано, лентата ми хареса. Ако не друго, поне кара зрителя да оцени това, което има. Тук и сега. Да благодари за пуканките в скута си и да се чувства щастлив, че нито той, нито децата му ще живеят в измислената от Сюзан Колинс реалност.
Сюзан Колинс е авторката на едноименния роман от 2008 година, самата тя е участвала и в адаптацията му за екран. Вероятно затова филмът е така добър да следва достатъчно точно сюжета и идеите й. "Игрите на глада" - книгата се превърна в международен бетселър, вече я има и на българския пазар. Сюзан Колинс е следващата Дж. К. Роулинг и Стефани Майър, ако мога така да се изразя. Отново гениално хрумване, което е обречено да пожъне успех. На пръв поглед уж е лесно да го измислиш, но никой преди нея не го е развил по такъв завладяващ начин. Ето, че след идеите за магьосническо училище, герой със светкавица на челото и няколко любовни истории с вампири, на дневен ред дойде концепцията за кръвожадно риалити шоу. Само един победител. Само един жив.
Ще ви разкажа историята накратко, така че хем да запаля любопитството, хем да не ви разваля удоволствието от филма (или книгата) по никакъв начин. Действието се развива в потискащата държава Панем, на мястото на "някогашните" северноамериканските страни. И ако е готино да живееш в столицата на това неуточнено бъдеще - Капитол, където всички са богати и се обличат меко казано "винтидж", то съществуването в някой от останалите 12 окръга е ад. Преди време е имало бунт, 13-тият окръг е бил унищожен и за по-сигурно, че това непослушание няма да се повтори, всяка година се избират по едно момче и едно момиче, които да представляват своя окръг във въпросните "Игри на глада".
За да се забавляват телевизионните жители на Капитол, 24 деца се пускат едно срещу друго в извратен риалити формат, контролиран от продуцентите. По начин, по който младите участници неминуемо да се избият помежду си. И да направят възможно най-доброто шоу. Мотивацията - че накрая само един може да оцелее. При това нямаш опция да се дърпаш и да се цупиш, тъй като трябва да станеш симпатичен на "спонсорите". За да ти изпращат от време на време животоспаяващи пакетчета от небето.
"Уникалният шанс" за участие се определя чрез томбола. Главната героиня - Катнис Евърдийн (младата актриса Дженифър Лоурънс, номинирана за "Оскар" за ролята си в "Зимен Дар" през 2010) има късмет да не печели в тази смъртоносна лотария. За зла беда, на 74-тите годишни игри бива изтеглено името на малката й сестричка. За да я спаси, Катнис доброволно заема мястото й.
Разбира се, имаме и любовна история. Симпатична, но за сметка на това - прекалено и предвидимо класическа. И за да не отнемам съвсем чара й, тук няма да я разкажа. Само ще ви прошепна, че мис Евърдийн обменя чувства с двама младежи. Звучи познато, нали? Единият е най-добрият й приятел Гейл (Лиам Хемсуърт, ще го видим и в "Непобедимите 2"). Другото момче представлява заедно с Катнис най-мизерния Окръг 12, демек - изправят се един срещу друг в "Игрите на глада". В ролята на Пийта влиза Джош Хъчърсън, който ни е познат от не по-малко сърцераздирателния тийнейджърски филм "Мост към Терабития".
В смъртоносното състезание виждаме и едно сладко чернокожо момиченце, чиято роля в сюжета непреодолимо ми напомни за образа на Гаврош. Да ни разсмее по-силно от всичко останало и да ни разплаче тройно повече след това.
Но стига съм ви разказвала. "Игрите на глада" е по кината, можете да го преживеете сами за себе си. Да помислите върху етичните въпроси относно диктатурата, риалити форматите, садистичните забавления на човечеството, чуждата смърт и личното оцеляване. Любовта. Ще добавя единствено, че дори Стивън Кинг, който е известно критичен и публично се подиграваше със Стефани Майър и нейния "Здрач", казва: "Игрите на глада" е пристрастяваща!" В ревюто си върху книгата беше изказал и любопитство относно това, как ще превърнат кървавата баня във филм, позволен за 13-годишни.
Е, успели са. Също както и с "Хари Потър". Въпреки че на моменти се питам: наистина ли това са съвременните произведения на изкуството, определяни като детски? Остава да видим филмирани и останалите книги от трилогията на Сюзан Колинс за Катнис, Пийта, Гейл и "Игрите на глада".
| 19 | 1 |
