Модерната аналогия на крилатата фраза "нов ден, нов късмет" звучи по следния начин : "ново гадже, нов парфюм". И ако някой от вас дори за миг си помисли, че моите гаджета ми купуват парфюми, ще се заблуди ужасно.
Просто една раздяла предполага негативно усещане за всеки, участващ в нея. Споменът за преживяното с този човек е натрапчив, той се загнездва в обърканото ми подсъзнание и не мърда от там. Дори напротив – вика и своите приятели, останалите спомени. Но само добрите. И аз започвам една борба между разума и сърцето, в която победител едва ли ще има.
Чудя се защо е приключила дадена връзка и стремглаво се заравям в розовото минало, все едно проблеми не са съществували. Само сбъднати мечти. Всъщност далеч не е така – за да се стигне до раздяла с някого, едва ли сме били един за друг. И въпреки това усещам онези пеперуди, събудени от дълъг сън. Пулсът ми се ускорява и се вълнувам заради емоции, останали в далечното минало. Но млъкни, сърце!
Ето затова мразя старите парфюми. Не остарели, изветрели, или с изтекъл срок на годност. А използвани в отминало вече време. Те събуждат у мен усещания, които са болезнени и бленувани. Забранени. Но не забравени.
Случи ми се да се напръскам с последните капки от шишенцето на Lalique Amethyst. И да се пренеса за части от секундата в мигове отпреди две години. След още две години получих SMS с недоволство, как е възможно този парфюм така да отключва съзнанието. Явно не само моето.
Парфюмът не ми е виновен. Обонянието създава неразрушима връзка между мозъка и ситуацията, в която се намира тялото. Всяка миризма може да доведе нежелани гости в подсъзнанието. А паметта никога няма да забрави това състояние на духа, наречено любов.
Всяка връзка има своето ухание, което действа безотказно за събуждане на спомените - тези малки опосуми, които се преструват на умрели.
| 4 | 1 |
