Епизод 1: Представяне
Епизод 2: Решението
Епизод 3: Женени съквартиранти
Епизод 4: Децата
Епизод 5: Приятелите
Епизод 6
Продължавам. С ясното съзнание, че тези разкази могат да са много натоварващи за някои, които мислят, че това няма да им се случи. Не четете, ако считате, че това ще ви предпази. Аз лично също не бих чела нещо подобно преди 3 години. Всъщност, вече 4.
Сега, когато стоя вечер и прехвърлям събития и диалози, мога да кажа – да, колкото и да се опитвам да омаловажа присъствието на трети човек във връзката ни, всъщност това постави началото на края. За мен.
Към днешна дата съм почти убедена, че щях да си живея в личните си розови светове и детинска безметежност, ако не беше ТЯ. Онази, която няма никаква вина, но понесе толкова негатив, че не знам как самата тя успя да продължи напред. Но да се върнем достойно назад.
Беше в онова щастливо време, в което очаквах второто си дете. Използвам единствено число, защото наистина само аз го очаквах. В последните месеци на бременността ми съпругът ми стана друг човек. Отслабна, затвори се, а и без това оскъдното ни общуване се сведе до граничен минимум. Излизаше рано, прибираше се късно...
А втората ми бременност не беше никак лека. До последно повръщах, имах силно ускорен пулс, кръвното ми рязко падаше и имаше моменти, в които не можех да сляза до магазина под блока, за да напазарувам. Както и да е. Това се преживява. Но мълчанието и липсата на внимание не могат да останат незабелязани.
На няколко пъти се опитвах да започна разговори, които бяха отхвърляни и прерязвани: "Нищо ми няма. Уморен съм от работа." И толкова. Докато един ден не издържах. Детето беше на ясла, бях носила сама 5-килограмова торта за рождения му ден, при това пеш, без баща му да се сети, че може и да имам нужда от помощ, бях организирала всичко сама, а той закъсня и за празника... И така, на сутринта седнах и попитах какво точно се случва.
Вече бях бременна в края на седмия месец и имах редовни контракции, почти през вечер. Разбира се, от напрежение, защото виждах, че нещо се случва. Отговорът, който получих, беше, че не е сигурен дали иска да продължим да живеем заедно. Обясни ми, че никога не се е влюбвал в мен и не е искал да се женим и, че всичко това са били мои желания. Той просто се е съгласил.
Мислех, че след толкова време ми е минало, но и докато го пиша сега, леко се разтрепервам.
Изобщо не знаех къде се намирам. Той тръгна за работа, а аз останах половин ден на пода, защото не можех да се вдигна. Усещах цялото си тяло неспособно на движение.
В деветия месец все още не беше сигурен, дали иска да продължаваме да сме семейство. Получих обяснение, че ако децата на разведени родители стават като мен, то нашите със сигурност ще станат много свестни. Вече бяхме провели няколко разговора, в които го питах дали има друга. Отговорът винаги беше отрицателен.
Не, че не го виждах да пише непрестанно SMS-и, но му вярвах. Винаги съм му вярвала. В мига, в който взех телефона му, за да покажа на приятелка, че няма друга, бях готова да заложа дясната си ръка на това твърдение. Мислех, че второто дете го е хвърлило в някаква депресия. Беше 10 дни, след като се роди малката. Никога до тогава не бях и помисляла да му ровя в телефона. Но го направих.
Съвет №1 НЕ искайте да узнаете каквото и да било, без да имате решение какво ще правите, след като го узнаете!
Още първото съобщение беше... Заля ме врял, леден и всякакъв душ едновременно. Помня текста и до ден днешен. Все още трудно използвам част от думите, които съдържаше, в изречение и почти никога не ги пиша.
7 думи, които ме изправиха пред най-дълбоката пропаст в живота ми.
Винаги съм мислила, че ако нещо такова ми се случи, ще му събера багажа и ще го разкарам. В онзи миг осъзнах колко много го обичам. Единственото, което имах сили да кажа беше: "С какво го заслужих?" Той нямаше отговор. Но аз имах. В дните, които последваха, открих разни папки из телефона му, в които беше съхранявал съобщения. Понеже бяха копирани по дати, измежду нейните имаше и мои. И така на 5-6 приказни излияния се намираше едно - "Купи домати" или "Искам нещо сладко". Без "моля", без "мило"...
Голи команди, издадени от някой, който е наясно, че няма нужда да се държи мило. И годините заедно не бяха оправдание. Да, децата ни са с малка разлика, но това не ми даваше право да го игнорирам и да поставям тях в центъра на света. Защото децата растат и техните животи са преплетени с нашите за кратко.
Но, както вече ви казах, аз винаги съм искала бебета. Бавно и полека бях спряла да го чакам с приготвена топла вечеря, нямах желание да му създавам уют... Да, може би това се дължеше и на факта, че той не оценяваше нещата, които съм направила, а ги приемаше за даденост. Ако не ги правех, обаче, получавах критика.
Виждах всичките си грешки. До една. Както вече разказах, намериха се и достатъчно хора около мен, които да ми кажат, че съм си го изработила, заслужила и сега би следвало да си го сърбам. Гледах го как отива смазан на работа и как се връща, в пъти по-смазан. Можех само да плача. Нищо друго. Държах бебето в ръце и плачех. Денонощно.
Една нощ, не помня от къде събрах сили, но го събудих и му казах, че ако тя е жената на живота му, ако толкова много я обича, ще го пусна. Казах му, че има 10 минути да си събере багажа и да си отиде. И, че ако не го направи, рискува да живее с необичана жена цял живот. Защото когато тези 10 минути изтекат, аз няма да му дам развод, дори да го иска и ще направя живота му ад, ако реши да си тръгне. Той ме погледна, каза, че не съм добре, обърна се на другата страна и продължи да спи. Месеци вървях към него. С малки стъпки.
Минаха близо две години, преди да чуя "Обичам те!" от него. Но никога не му повярвах отново. Въпреки, че ми се извини за онзи път, в който ми обясняваше как аз съм наредила и своя, и неговия живот, а той едва ли не, е бил принуден да се съгласи. А аз? Мен ме болеше от това, че за толкова години аз не бях успяла да го накарам да се чувства така, както ТЯ за 8 месеца...
...Това ме счупи. Счупи и онова, което бяхме градили. Събирах парчета, лепих. Честно казано, лепих с любов. Но явно не успях да събера всичките парчета. И не можах да дочакам онзи миг, в който годините ще изгладят местата, които стояха остри и пробождаха тук-там от време на време. Спряха ми прожекциите и на филма "Доверие". Започнах да спя като излиза вечер и да не ми пука кога се прибира. Но сутрин му проверявах джобовете. После и това спрях да правя.
И сега, като се разделихме, го хващам на два-три пъти, че се опитва да крие някакви неща от мен, което вече е смешно. Все още се тревожа, обаче като има пътуване. Сигурно и това ще отмине с времето. Още не съм му простила съвсем - съдя по реакциите си, докато пиша това - но го разбирам. Всеки има нужда от любов и сродна душа. И когато не ги среща у дома, или не ги среща в измеренията, в които ги търси, ги намира другаде.
Ще ви разказвам различните епизоди от историята си в "Дневникът на една жена в развод". Всяка сряда само в Jenite.bg!
Ако искате да следите отблизо тази рубрика, присъединете се към Jenite.bg във фейсбук!
167 | 1 |