По принцип един такъв колаж с усмихнати детски лица би трябвало да представлява най-щастливата гледка на света. Не и този месец.
На 14 декември 20-годишният американец Адам Ланза превърна показаните снимки в най-тъжната гледка на света. Той хладнокръвно застреля 20 дечица на по 6 и 7 годинки в начално училище в Кънектикът. Сред жертвите на младия масов убиец попадна и майка му, която е преподавала на същото място, както и директорката и учителки, които са се опитали да защитят учениците си. След това Ланза се самоуби.
Както всеки път, трагедията породи обществена дискусия за необходимостта да се ограничи достъпа до оръжия, до садистични филми, игри и книги. За пореден път мнозина зададоха въпроса: "Накъде отива този свят?"
Само че нито оръжията, нито филмите, игрите и книгите убиват хора. Хората убиват хора. И не убиват от днес. Доказателство за това са следните примери за серийни убийци на деца от различни периоди в историята. Дано те успеят да ни отклонят от безсмислените дебати и да ни насочат към общочовешката същина на проблема.
Ержебет Батори (наричана още "Елизабет Батори", "Кървавата графиня" и "Графиня Дракула")
Макар произходът на Елизабет Батори да е свързан с Трансилвания, тя няма роднинска връзка с Влад Цепеш, от когото Стокър се вдъхновява за прочутия си роман "Дракула". Освен това, Елизабет се ражда през 1560 година - столетие след смъртта на жестокия Влад III.
Заслугата в наши дни да я наричат "Графиня Дракула" си е изцяло на самата Елизабет. Извършените от нея зверства ѝ носят славата нa серийната убийца с най-много жертви в историята. Tочният им брой не е известен - в края на живота си графинята е наказана заради установени 80 убийства, но според някои свидетели труповете, останали след нея и четиримата съучастници от свитата ѝ, са над 650. След толкова векове е трудно да се установи кое е истина и кое - легенда, но общо взето кървата история на Батори е следната:
Графинята била хубава, изключително нарцистична и никой нищо не ѝ отказвал. Преобличала се по шест пъти дневно и прекарвала часове пред огледалото в съзерцание на легендарната си красота. Използвала какви ли не масла и мазила, за да запази свежия вид на кожата си. Твърди се, че се къпела във вана с кръвта на девици, надявайки се, че по този начин ще остане млада завинаги.
Не можем да бъдем сигурни дали това е вярно. Но е безспорен факт, че Елизабет Батори привличала в замъка си млади девойки, като обещавала на родителите им добре платена работа (за селянките), или да ги научи на светски етикет (за по-знатните момичета). Всички те били заключвани в подземието на замъка, след което били измъчвани до смърт по различни начини. Често се случвало графинята да сменя подгизналите от кръв дрехи на все още живите си жертви и след това да продължава с издевателствата над тях.
Батори била заловена чак в началото на 1611. Тъй като произхождала от знатен род и скандалът щял да опетни репутацията на управляващите, решили да не я съдят и наказват с екзекуция. Вместо това я зазидали в кулата на собствения ѝ замък, оставяйки само малък процеп, през който да ѝ се дава храна. На 21 август 1614 страховитата графиня била намерена мъртва в домашния си затвор.
Амелия Дайер - убийцата на бебета
Знаете ли какво означава "ферма за бебета"? Подобни заведения били разпространени в някои държави по време на късната Викторианска епоха. Хората, които ги управлявали, взимали пари от извънбрачно родили жени (или от такива, които нямали възможност да отгледат децата си) и обещавали да се грижат за тях. Това обаче рядко се случвало.
Както знаем от "Оливър Туист", например, малчуганите във фермите за бебета водели изключително мизерен и нещастен живот. Още по-плашещ бил фактът, че много от съдържателките на такива места си правели следната сметка - ако бебето умре, няма да има разходи по отглеждането му и предоставените от семейството му пари остават чиста печалба. Подобни отвратителни меркантилни стремежи довели до наличието на не една и две серийни убийци на бебета.
Най-известната от тях е англичанката Амелия Дайер. Смята се, че тя е отговорна за смъртта на повече от 400 невръстни дечица, за чието отглеждане е взела пари от майките им. Извършвала е престъпленията си в продължение на две десетилетия, като неколкократно сменяла местоположението си заради породени у властите съмнения относно високата смърност в нейните "ферми". Отвратителната жена оставяла живи само бебетата с най-здравословен външен вид. Представяла ги като "реклама" на родителите, които обмисляли дали да ѝ поверят нежеланото си дете.
Най-накрая Амелия Дайер била заловена през 1896. От Темза изплувал вързоп с мъртво бебе, след това реката била претърсена и от нея извадили още шест малки трупчета. Едното от тях принадлежало на новородената Дорис, чиято майка била съкрушена от необходимостта да се откаже от детето си и възнамерявала по-късно да си го върне. За съжаление обаче, момиченцето вече билo удушено от г-жа Дайер посредством шивашка лента. Смъртта не настъпила веднага: "Харесваше ми да ги гледам с лентата около врата, но скоро издъхваха" - разказва самата убийца.
При претърсването на дома ѝ не намерили трупове, но наоколо се носела ужасната миризма на разложена плът. В крайна сметка Амелия Дайер била осъдена на смърт чрез обесване. Фермите за бебета обаче продължили да съществуват. Като изключим оцелелите сведения за още няколко подобни серийни убийци във Великобритания, намерихме вестникарски публикации и от други държави от началото на XX век. В тях се съобщава за рускинята мадам Кузнецова и шведски тандем от мъж и жена - твърди се, че всеки от тях е причинил смъртта на около 1000 невръстни дечица.
Джон Уейн Гейси - Клоунът Пого
Този мъж бил доста популярен и харесван в обществото, в което живеел. Описвали го като забавен човек, който лесно се разбирал с хората. Имал съпруга и две деца, обличал се като "Клоуна Пого", за да развлича малчуганите по рождени дни и благотворителни мероприятия из града. Такава била маската, която показвал пред околните.
През 1968 година обаче се разбрало, че Гейси многократно принуждавал млади мъже да му правят хомосексуални услуги. Веднъж дори насърчил един от тях да спи с жена му, след което започнал да го изнудва с искания за орален секс. "Клоунът" бил съден за тези злоупотреби, но в крайна сметка го пуснали на свобода с период на пробация. Оженил се повторно, променил местожителството си и тогава започнал с убийствата. Осъществявал ги от 1972 до 1978 година. През 1975 казал на новата си съпруга, че е бисексуален и че повече няма да прави секс с нея.
След като бил заловен, признал за убийството на 33-ма тийнейджъри и млади мъже, които преди това бил насилвал сексуално. 26 от труповете заровил в мазето си, като от време на време сипвал върху тях негасена вар, за да не мирише на разложена плът. Когато мястото вече не стигало, започнал да изхвърля мъртвите тела в близката река.
След тези признания, Гейси прекарал 14 години в затвора, очаквайки часа на своята екзекуция през 1994.
10-годишната убийца Мери Бел 
Невинно изглеждащото момиче от снимката се слави като един от най-младите серийни убийци в историята. Всъщност Мери успяла да отнеме живота "само" на две деца, но психолозите са категорични, че е щяла да продължи, ако не е била заловена толкова скоро. Удушила първата си жертва, малкият Мартин Браун, след което неколкократно намеквала за "постижението" си с усмивка на уста. Разбира се, всички мислели, че става въпрос за обикновено детско бръщолевене.
Това позволило на Мери скоро да извърши и второто си убийство. Удушила 3-годишния Брайън Хауи, след което изписала с бръснач първата буква от името си на гърдите му и използвала ножица, за да отреже малко коса и да го кастрира частично.
През 1968 година Мери Бел била разкрита и изпратена в поправителен дом за момчета. Когато навършила необходимата възраст, я преместили за известно време в затвор, но след това я пуснали на свобода с нова самоличност. През 1984 Бел родила дъщеря, а днес вече е баба.
Майката на Мери Бел е била проститутка, която понякога използвала детето си да забавлява клиентите и неколкократно собственоръчно се опитвала да убие Мери.
Според историческите сведения всеки от посочените в този материал убийци е израснал сред жестокост и насилие. Следователно, причината да се случват масови трагедии не се корени в лесния достъп до оръжие, нито до произведения на изкуството със садистично съдържание. Проблемът е в света, родителите и целите общества, които посрещат и възпитават тези хора още от ранна детска възраст.
| 41 | 4 |
