Любов, секс и други науки

Преди време гледах пиесата на Денис Кели "Любов и пари". Разчепкваше въпросите около чисто душевното любовно чувство в условията на настоящия безкомпромисно материален свят. В една от ключовите сцени героинята на Искра Донова, спомняйки си времето, когато се влюбила в съпруга си, каза: "Толкова го обичах, толкова божествено бе това чувство, че единственият начин, по който можех да му го покажа, бе да го чукам зверски".

Тази реплика ми направи огромно впечатление, защото думи, на пръв поглед толкова несъвместими ("обичам", "божествено" и "чукам") бяха съчетани по един майсторски добър и доста адекватен начин.

И действително, любовта и сексът по природа са доста различни явления. Най-малкото, едното е емоция, а другото – процес от чисто биологичен характер. И въпреки това, двете са толкова тясно свързани, че спокойно биха могли да се сравнят с двата отделни полимера на ДНК-молекулата, вплетени в своята изконна спирала, с разпадането на която, се разпада и животът. И, за да обоснова това си твърдение, ще оставя химията настрана (засега), за да обърна поглед към една доста по-обозрима наука – икономиката.

Та, в икономиката съществува една доста популярна икономическа теория, наречена "Пирамидата на Маслоу" – може да сте я чували, може и да не сте. Тя разглежда различните човешки потребности, като ги подрежда в една точно определена йерархия. Логиката е следната: най-отдолу, в основата на пирамидата, стоят най-елементарните потребности – физиологическите: потребността от храна, от сън, от вода и здраве. Един етаж по-горе са наредени потребностите, свързани със сигурността: подслон, дом, обезпеченост. Третият етаж е предназначен за социалните нужди – семейство, приятели, любов, а четвъртият се състои от така наречените "его"-нужди – признание, социален статус, уважение. Най-отгоре е поставена най-възвишената нужда – тази от духовно усъвършенстване – или същата, която е подтикнала младия индийски принц да остави охолния царски живот и съкровищата, които куртизанките криели под полите си, да седне в корените на едно вековно дърво и да се превърне в Буда.

Пирамидата на Маслоу се ползва за разбиране на различните потребителски навици, поведение и отношение към една или друга стока или услуга, но тя върши идеална работа и в тайнствените науки за любовта и секса. Защото това са две от най-типичните човешки потребности – едната е физиологична, а другата социална. Логически човек винаги ще се стреми да задоволи първо по-низшата. Стори ли го, той е свободен да премине на следващото ниво и да започне да мисли върху другата. С по-прости думи, ако си гладен, няма да ти пука много-много, как ли ще ти стоят онези чудесни обувки на витрината, нахраниш ли се обаче, съзнанието ти се освобождава от този належащ въпрос и започва да се занимава с по-фини въпроси, като например – кой ли е онзи страхотен непознат пич до витрината.

Но това е само едната страна на монетата и въпреки че тук логиката е желязна, тя е прекалено плоска, за да може да обхване необятната човешка поведенческа природа.

Процесите, които правят любовта и секса толкова взаимосвързани явления могат да се потърсят и в химията. Както знаем, до голяма степен, един индивид е привлекателен за друг по чисто био-химични причини. Освен чрез говор и жестове, до голяма степен ние контактуваме посредством химическите вещества в нашите тела – специфична миризма, специфични феромони, специфични хормони. Същите те често се явяват в дъното на осенилата ни от пръв поглед любов. Те са и причина често да бъркаме едното с другото – когато физическото желание е силно, то се претопява в емоционално – особено за нежната половина, която, както е известно, при извършване на полов акт отделя окситоцин - хормонът на привързаността. Съответно, след като правят секс с даден мъж, дамите започват да го намират за по-привлекателен.

Още, от научна гледна точка, първата стъпка в процеса на влюбване е първичното желание за осъществяване на физически контакт с противоположния пол – галене, прегръщане, целувки, секс. Това дали даден индивид от другия пол е привлекателен за вас или не се определя главно от половите хормони естроген (при жената) и тестостерон (при мъжа). Ефектите върху човешката психика са много подобни на тези, които причиняват някои наркотици. След като "подушите" партньора с подходящия химически коктейл в организма, вие започвате да отделяте повишени нива на веществата - адреналин, допамин и серотонин. Те са виновниците за всички пеперуди в стомаха, учестеното дишане и дивашкото биене на сърцето, описани то не един и двама поети от зората на човечеството до днес.

Немалка роля в науката за любовта и секса играе и психологията. В 90% от случаите, ние имаме някакви стереотипни матрици, които носим в съзнанието си цял живот и обикновено се влюбваме в онези индивиди, които по-точно се напасват в тях. Не ви ли е правило впечатление, че винаги става така: Марийка попада "все на кретени", а жените, с които започва връзки Иванчо до една се оказват "властни кучки"? Всъщност, това са стереотипните матрици в главите на Иванчо и Марийка, които "пресяват" психологическите портрети на набора от потенциални партньори изключително прецизно.

Виждаме някой, чиито набор от качества отговаря на собствената ни представа за "готиност" (ако мога така да се изразя) и хоп – ние се влюбваме в него, независимо каква е неговата същина. От друга страна, пръст в тази специфична материя имат и безбройните хорски фетиши – едни обичат властните мъже, които ги покровителстват, други все се оглеждат за образа на майка си, трети са луди по музиканти, а четвърти не могат да устоят на чернокоси, дългокраки мацки с татуировки. Вие винаги ще намирате даден човек една идея по-сексуално атрактивен, ако по някакъв начин докосва някой от собствените ви фетиши – било то с коженото си яке, големите си сини очи, фриволното си поведение на Лолита или пиърсинга си. Често става така, че ние до известна степен се "влюбваме" в тези хора, макар че истината е, че се влюбваме в стереотипния им образ.

Да, науката за любовта и сексът намира своето място в не една научна катедра. В крайна сметка обаче, колкото и да се опитваме да ги разчленяваме, отделяме, събираме и правим чудовищни опити с тях, важното е да не ги деформираме. Изкривим ли ги, то нещата изобщо няма да станат приятни, защото всъщност и любовта, и чукането са си нещо божествено. А какво е животът без частица от Рая?