1 ноември - една от малкото дати, на които се сещаме, че сме патриоти и обичаме България. Защото така правим у нас, милеем за родината само по национални празници. На 3 март България е на българите, а на 24 май родната ни реч е "омайна и сладка". На следващия ден, разбира се, недоволстваме от държавата и си пишем статуси на английски език във Facebook.
Днес е празникът на народните будители. За мнозина този ден е просто почивен, като всеки друг празник. Манифестациите са досадни, а телевизионните предавания - скучни.
В никакъв случай не поставям всички хора под общ знаменател. Убедена съм, че апатията и безхаберието не са присъщи на голям брой българи. Тези, които спокойно могат да се нарекат "просветени". Но всяка година се случва едно и също - репортери разпитват случайни деца и възрастни за техните познания, а те показват завидна липса на такива. Защото, както добре знаем, новото поколение не чете. Или поне такова е общоприетото твърдение. И медиите масово се състезават да демонстрират незнанията на родната младеж.
Международно изследване, проведено тази година, поставя българските гимназисти на предпоследно място по грамотност в Европа. Тъжна статистика. Лично аз съм щастлива, че съм заобиколена от интелигентни, т.нар. начетени хора и често ми е трудно да повярвам, че съществуват и други. А те са там, в градския транспорт, супермаркета, близкото заведение. Всъщност, дори ежедневно ги виждаме по вестници, списания, телевизия. Модерният хайлайф с не особено високо IQ.
Народни будители са онези, които са призовавали народа към действие в трудни за него моменти. През периода на Възраждането например, книжовници и революционери са припомняли на българина родната история, създавали са нови четива, започвали са първите сериозни стъпки към свободата.
Днес България не е под робство. Официално. Будители няма, идеали също. Но пък има хора, които се опитват да провокират народа. Днешните идоли са скандални и вечни герои в жълтата преса. Безсмислено е да повтарям до болка познати факти. Всички сме наясно кои са, всички ги харесваме. Вероятно от това имаме нужда днес - "лесносмилаеми" личности, чиито действия да наблюдаваме с празен, отегчен поглед.
Вероятно казаното дотук ви звучи песимистично и не грешите в преценката си. Мъчно ми е, че историята се забравя, че някогашните велики хора остават в незапомненото минало, че борбите, състояли се преди малко повече от столетие, сякаш не са довели до нищо. Няма ги свободата на личността, стремежа към усъвършенстване, жаждата за изкуство.
Но пък има пошлост. Сексът продава, всичко провокативно - също. Съвременният живот не се нуждае от "духовна извисеност" - хляб и зрелища са напълно достатъчни. Съществуват устойчиви изрази, питащи какво биха казали Левски, Ботев или който и да е будител, ако бяха живи днес. За това ли загинаха?
Въпреки целият ми негативизъм, ви пожелавам честит празник! Хората, запазили ни като нация, трябва да бъдат почитани и никога забравяни. На тях дължим правото да се наричаме свободни българи. А свободата, както казва един чужд класик, е най-висшето благо.
| 51 | 0 |
