"В Сицилия жените са по-опасни от оръжията." - Марио Пузо, "Кръстникът"
Как си представяте ролята на жените в мафиотските кръгове? Вероятно образите, които изникват в съзнанието ви, са изградени от класическите филми и книги за отношенията в италианската мафия и нейните американски разклонения. Те създават една романтизирана и твърде "домакинска" представа за съпругата, дъщерята, сестрата на мафиота.
Тя е покорна жена, която сервира спагети на мъжете, без да им задава въпроси относно престъпните им дела. Радва се на материалното благополучие и се преструва, че вярва в официалната версия за бизнеса на мъжа си – търговия с коли, например. Гледа децата, ходи на църква. Облича се добре, но не твърде лъскаво. Покрай всичко това, мълчаливо моли Бог да пази любимите ѝ мъже от убийство или залавяне. Ако към съпруга ѝ все пак бъдат повдигнати съдебни обвинения, тя твърди, че нищо не знае. Крещи по полицаите. Остава вярна, дори и половинката ѝ да влезе в затвора.
Вярност. Toва е основната ценност, която се изисква от жените в италианските мафиотски фамилии. Мъжете обаче не са длъжни да отговарят със същото. Напротив, ако един дон поддържа и любовница, в допълнение към семейството си, това е символ на престиж. От законната му съпруга се очаква да мълчи дори по този въпрос. Разбира се, трябва да признаем, че историята познава и примери с моногамни гангстери – като известния Джони Торио, който ръководел проституцията в Чикаго, без да се възползва лично от нея. В общия случай обаче, мафиотите си имат извънбрачни афери и за жените им е по-добре да не се противопоставят.
В близкото минало, такова беше общоприетото мнение за съпругата на италианския мафиот. Както всяка типична италианка, тя е уважаваната господарка на дома си, но не се меси в делата на мъжете извън този дом. 
Дон Вито Корлеоне и съпругата му Кармела - сцена от филма "Кръстникът"
Чак през 90-те някои жени от италианските мафиотски кръгове проговориха открито. И тогава стана ясно, че ролята им никога не е била толкова пасивна. В някои семейства, наред с чистенето, готвенето и прането, сред техните задължения попада още опаковането на кокаин и хероин за дистрибуция.
Всеки дон има до себе си жена и според специалистите, много често тя не е невинна жертва на кървавите войни между клановете. Напротив, тя може да пренася оръжие, да се дегизира с различни цели, да укрива бегълци, да доставя тайни съобщения, да планира убийства. Тя е неофициален съветник на своя съпруг или баща. Говори се за случаи, в които жените разбират, че предстои претърсване от полицията, и по възможно най-бързия начин циментират оръжията в стените. Най-общо казано, управляват арсенала на своя клан с лекотата, с която биха ръководили фризьорски салон.
Дори когато дамата от мафиотската фамилия не се занимава с никоя от гореописаните престъпни дейности, тя все пак играе важна роля в съхраняването на престъпни традиции. Защото именно майката е онази, която в най-голяма степен възпитава у синовете си характерните за мафията ценности.
Защо всичко това не се е знаело толкова дълго време? Причината е съвсем проста – в продължение на векове, италианската правосъдна система поставя семейството над закона. Дори и жената да има над 20-годишен брак с убиец мафиот, тя не може току-така да се обяви за съучастник. Никой няма право да я принуждава да свидетелства срещу своя съпруг. До неотдавна, тези нагласи позволяваха на въпросните дами да участват в криминалните деяния тихичко и безнаказано.
В последно време обаче ситуацията се променя драстично. Основните насоки са две и са изключително интересни.
1. Жените "кръстници" от Неапол
Тук е моментът да уточним за незапознатите, че "италианската мафия" не е еднородно понятие. Първоначално "мафия" се отнася само до сицилианската Коза Ностра, но с течение на времето терминът започва да се използва за организираната престъпност в цяла Италия, че и по цял свят.
"Мафията" (т.е. голямата криминална организация) в Неапол се нарича камора.
През последните две десетилетия в редиците на камора се наблюдава изненадващо явление – от покорни домакини и второстопенни помощници в мафиотската дейност, жените се превръщат в истински "кръстници" на своите кланове. Уреждат сделки с наркотици, преговарят с други фамилии за създаването на синдикати, поръчват екзекуции.
Още през 50-те години на миналия век Асунта Мареска, известна с прякора си Pupetta ("Кукличката"), доказва способността на неаполитанката да вземе мафиотската разправа в свои ръце. През 1955 някогашната победителка в конкурс за "Кралица на красотата" извършва своята вендета, като прострелва с 29 куршума убиеца на съпруга си. По това време Кукличката е бременна и ражда сина си в затвора. След като излежава над 10-годишна присъда, Мареска продължава да се занимава с криминални дела.
Разбира се, това не се случва, защото мъжете просто са решили да отстъпят ръководната роля на своите нежни половинки. Причината е следната: вследствие на засилени действия от страна на правителството и полицията, много мафиотски босове са в затвора; друга част от тях са елиминирани в зачестилите преди време убийства между клановете. А след като бащата и синовете ги няма наоколо, какво им остава на "горките" жени? В много от случаите те взимат оръжието и командването в свои ръце.
Подобни единични примери съществуват и в рамките на Коза Ностра, също и на други мафиотски организации, но при камора са видимо по-многобройни. Има различни причини за това. Освен децентрализираната структура на групировката (всеки клан действа до голяма степен независимо от другите), от значение е и фактът, че неаполитанките отдавна се славят като по-властни от останалите си сънароднички. В тази част на Италия матриархалните семейни отношения са най-силно изразени.
Освен това, от началото на 90-те в страната е въведена специална мярка, според която заловените мафиотски босове имат право да бъдат посещавани единствено от членове на семействата си. Жените се възползват от това, превръщат се в единствен комуникатор между шефа и клана, в т.нар. "сестри на омерта" - мафиотският обет за мълчание.
След като съпругът и двамата ѝ братя са арестувани, Мария Личарди се превръща в "Кръстницата" - всесилна главатарка на своя влиятелен клан. Тя управлява в сянка, без да се набива в очите на полицията, от 1993 до 1999 година, когато избухва кървава мафиотска война. Близо 120 души са убити в района на Неапол и тъй като Личарди стои в основата на събитията, властите разбират за нейното всяващо страх съществуване. Дребната женица, по прякор "Малката" заради ниския си ръст, се укрива в продължение на две години. Включена е в смразяващия кръвта списък с 30-те най-издирвани престъпници на Италия. Заловена е през 2001 и се смята за толкова опасна, че попада сред малкото криминално проявени жени в страната, които се държат под най-строгия възможен режим. Макар и зад решетките обаче, Мария Личарди продължава да управлява своя клан - "затворът не представлява бариера за камора", твърдят специалистите по темата. Тази жена е и първият мафиот, който си позволява да отмени въздържанието на камора от дейност, свързана с проституция.
Към предпоставките за издигане на дами до ръководни постове в камора трябва да добавим и следното: в наши дни дейността на криминалните организации се съсредоточава предимно върху финансовите измами. Физическото насилие намалява. А дамите, мафиотки или не, все пак са по-подходящи за сфери, изискващи доза финес – като пране на пари. Женската психика е устроена по начин, който трудно оправдава убийството с цел печалба. Твърди се, например, че за разлика от босовете мъже, дамите не изискват от новопостъпилите членове да извършат убийство като доказателство за лоялността си към мафията.
За съжаление, това не означава, че "кръстниците" не са способни на зверства. Като особено брутални са се показвали жените, показани на снимките тук – Асунта Мареска-Кукличката и Мария Личарди-Малката са най-прочутите примери за жестоки жени, съответно от по-далечното и по-близкото минало на камора.
До техните имена трябва да споменем още Дона Престиери, за която се говори, че през 1981 е поръчала елиминацията на човек от съпернически клан. Докато нейните хора измъчвали жертвата в мазето и нарязвали трупа на парчета, госпожата спокойно приготвяла паста в кухнята на горния етаж.
Заслужава внимание и случаят с Кончита Скализи. През 1999 тя е заловена след издирване за три убийства. Надявайки се да бъде изпратена в болница и така да избегне закона, Скализи собственоръчно разрязва ръцете и корема си със счупено стъкло.
По всичко изглежда, че също както жените във всички останали сфери, и жените в мафията започват да се еманципират. Въпреки че движенията за еманципация едва ли са имали точно такава цел, съпругите и дъщерите на италианските донове малко по малко намират своето място в една от най-патриархалните структури на света.
2. "Доносничките" в Калабрия
Ндрангета - за южноиталианския регион Калабрия, тази престъпна организация е съответствието на сицилианската Коза Ностра и неаполитанската камора. Maкар името ѝ да не е толкова известно в чужбина, понастоящем ндрангета е най-силната мафиотска групировка - не само в Италия, но и в цял свят. Тя е и особено страховита.
През последните десетилетия в рамките на ндрангета също се забелязва едно добре изразено явление, свързано с женското присъствие. Опитите за еманципация на дамите от Калабрия обаче са съвсем различни от тези на "кръстниците" в Неапол. Този път говорим за хуманност, за истински и честен стремеж към по-добър живот.
Все повече калабрийски майки от мафиотските кръгове проявяват нечувана смелост и се обръщат срещу мъжете. Черпят сили от желанието да променят съдбата на децата си.
За момента тази съдба изглежда трагично предопределена. Синовете на ндрангета са членове на мафията по рождение, от 12-годишна възраст биват обучавани да си служат с ножове, за да могат да убиват. Дъщерите често се използват като "валута" - чрез омъжването им за гангстер от друг клан (включително и от чуждестранни мафии, например албанската), може да се сключи примирие или съюз.
Независимо дали са попаднали в средите на ндрангета по рождение или по брак, вече доста жени са се обръщали към властите, за да издадат престъпленията на своите съпрузи, братя, бащи. След такова решение обаче, животът им се превръща в още по-голям кошмар. За да се възползват от протекцията на програмата за защита на свидетелите, те са принудени да изоставят завинаги целите си семейства. Близките им получават смъртни заплахи, понякога дори собствените майки на тези жени се отказват публично от тях.
Изключително трудно е да се поеме по този път. Още повече, че след появата на първите pentiti (доносници) през 80-те, мафията е премахнала старото си табу, според което жени не трябва да бъдат наранявани. Майките, сестрите, лелите, братовчедките на доносника - всички те могат да се превърнат в жертви на кърваво отмъщение. 
17-годишната Рита Атрия се прочу с показанията, които даде срещу мафиотски фамилии, след убийствата на баща си и брат си. Собствената ѝ майка се отрече от нея заради това, че е проговорила. Известно време Рита живя в Рим по програмата за защита на свидетелите. През 1992 година се самоуби.
В много от случаите, "предателките" избират да се откажат от показанията си, да се върнат при своите деца. И в много от случаите, скоро след това извършват самоубийства при съмнителни обстоятелства.
Въпреки всичко, все още има жени, които решават да проговорят за престъпленията на ндрангета. Но куражлийките с надежда за бъдещето не са мнозинство. Преобладават онези, които се страхуват твърде много, а също и онези, чиято ценностна система просто не позволява да доносничат срещу общността.
Надяваме се, че ви е било интересно да научите всичко това. Ако искате да следите и бъдещите ни материали в рубриката "Жени от други земи", можете да се присъедините към Jenite.bg във Facebook!
Прочетете останалите истории в "Жени от други земи".
| 27 | 1 |
