Човек много трудно се изправя очи в очи със смъртта. А скоро светът се сбогува с един мъж, който остави огромно наследство. Каквото и да се напише по въпроса, ще е малко. Трябва да е или добро, или нищо. Стив Джобс промени живота на милиони души и си отиде завинаги. Неговият бе низ от нещастия и успехи, а какъв е крайният баланс, никой не може да каже.
Много хора се опитаха. Когато Стив Джобс ни напусна, светът разбра за това веднага. Добрите новини идват бързо, лошите ги изпреварват. И всички в един глас започнаха да споделят своята мъка, особено онези, които не са го виждали никога. В първите минути след трагичната новина се изписаха тонове от хвалби, а негови подчинени, колеги, дори известни личности, начело с президента на САЩ, почетоха паметта му. Но най-впечатляващо бе страданието, изразено от милионите, които изобщо не познават Стив Джобс. Обикновените хора, които просто харесват продуктите на неговата компания.
Социалните мрежи и блоговете бяха като обединяваща хората по света сила. Така става, когато някой известен човек си отиде завинаги. Но Стив Джобс не беше знаменитост, или поне не в традиционния смисъл на думата. Той определено не търсеше слава. Освен изписаните суперлативи обаче, излезе и информация за милиардера, която поставя под съмнение величието на неговата личност.
Наистина постиженията му от професионална гледна точка са неизмерими. Мечтата на всеки предприемач е да направи промяна в една индустрия. А Джобс повлия на производството на персоналните компютри, телефони, анимация, музика, видеоигри. Той стана милионер на 25 години, но историята му бе вдъхновяваща и доста тъжна.
Не познава баща си, майка му го дава за осиновяване. Приемните му родители са обикновени работници, но въпреки това правят всичко възможно да го пратят в университет. Където той не вижда смисъл да ходи. Стив прекъсва обучението си, а животът му е все така тежък. Успява да събере пари като техник във фирма за видеоигри и заминава за Индия. А там намира своето вдъхновение – будизма. После нещата лека полека се подреждат. Той е отдаден на работата си и пред приятели е споделял, че е концентрирал цялата си енергия не върху трупането на долари, а върху революционните открития.
Аурата му не е измислица и доказателство за нея е речта му в Станфорд. Там той разказва историята за свързването на точките, за любовта и загубата, за смъртта. И третата част е най-въздействаща, защото идва от сърцето му. От неговия собствен опит, от предначертания му житейски път.
"Времето ви е ограничено, така че не го губете и недейте да живеете живота на някого другиго. Не позволявайте шумът от чуждото мнение да удави собствения ви глас. И най-важното, имайте куража да следвате своето сърце и интуиция. Те някак си вече знаят какви искате да станете всъщност. Всичко друго е без значение."
Той бе вдъхновяващ образ за хората около себе си, умееше да взима решения и предприемаше най-добрите стратегии. Единственото, което Стив Джобс не беше, е перфектен. А неговите недостатъци са обременили завинаги Apple. Служителите на гиганта, или поне тези, които вече няма как да нарушат клаузата за мълчание от договора, признават, че към околните той е бил груб, презрителен, враждебно настроен и злобен. И тези вече бивши работници в Apple имат да разкажат една по-различна история за манипулация и страх.
Стив Джобс е обвиняван посмъртно в причиняване на глобални проблеми, тъй като неговата компания е изградена на гърба на хиляди китайски работници, повечето от които – деца. Те взимат продължителни смени и спазват неговите правила, включващи брутални глоби за грешка.
Цензура и авторитарен режим
Интернет позволява на хората по света да се изразяват свободно и лесно. А Apple обърна този процес наопаки, като цензурира най-разпространената мобилна платформа в Америка – тази на iPhone и iPad. Наложените рестрикции са много жестоки, тъй като потребителите, за да сложат каквото и да е на своите устройства, трябва да искат разрешение от компанията.
Стив Джобс е отговорен за всички поставени ограничения върху джаджите на Apple. За да защити децата от злото, наречено еротика, той е забранил инсталирането на "freedom for porn” съдържащи приложения. Помислил е и за възрастните, като е ограничил gay art, gay travel guides, political cartoons, sexy pictures, Vogue fashion spreads и други апликации с ключови думи, които са неморални според магната.
Свободното слово винаги е било проблем за Стив Джобс, а в компанията му царуват страхът и контролът, наложен върху общуването. Дори съществува комисия по лоялност към Apple, която е специализирана в преследване, конфискуване и претърсване на мобилни телефони и компютри.
Детски труд и човешки права
Заводите на Apple в Китай редовно наемат за своите цели малолетни, които взимат двойни смени, но цялата тази порочна практика се крие старателно.
През 2010 вестник "Daily Mail” съумява да внедри свой репортер в едно от предприятията, след което излиза със силен материал, разкриващ действителността за производството на лъскавите джаджи.
В статията се разказва как денят започва с призив към работниците, който прилича по-скоро на част от книга на Оруел. От високоговорител гърми "Надигнете се, надигнете се, милиони сърца с общо съзнание". Част от пропагандата е и постоянното повтаряне по тези колони, че са построени еди-колко-си баскетболни игрища за работниците, но те от своя страна трябва да бъдат ефективни "всяка минута, всяка секунда".
От вестника разкриват още, че всички служители спят в мизерни условия - в сгради, подобни на затвори, на триетажни легла с рогозки от бамбук вместо матраци. И въпреки че температурите през лятото достигат 35 градуса, а влажността – 90 %, изобщо няма вентилация. В помещенията пък има мравки и хлебарки, които вдигат шум и пречат на нормалния сън.
Компания с такива размери не може да си позволи подобно отношение, защото дава пример в световен мащаб. Пример, който изобщо не е за подражание. В общи линии същността на Apple се приближава много до личността на Стив Джобс. Той винаги е ругал хората, карал ги е да се чувстват непотребни и ги е притискал до краен предел. Любим похват за общуване с подчинените му е бил "публичното унижение" и всички около него са били наясно, че не си поплюва.
И въпреки своята власт и несметното си богатство, живее скромно – винаги носи поло, джинси и маратонки от американски марки. Не вкусва месо и яде само риба. По ирония на съдбата обаче въпреки диетата, той си отива от този свят заради рак на панкреаса. Остава ни само да знаем, че той е бил, освен противоречива, и много силна личност.
"Взимам много по-лесно големите решения в живота, откакто знам, че скоро ще умра. Защото почти всичко – очакванията на другите, гордостта, страхът от провал – просто губи смисъл в лицето на смъртта, а само важните неща запазват стойност. Така че ми остава единствено да следвам сърцето си”.
Стив Джобс е създал много красиви устройства. Направил е дигиталните услуги по-лесни и елегантни отвсякога. Несъмнено ще послужи като пример за поколения предприемачи, които са готови на всичко за успех. Но несъмнено силните му страни са били за сметка на огромни недостатъци. И това преекспониране на живота му трябва да спре, защото един човек няма как да бъде само на единия полюс между доброто и злото.
| 83 | 10 |
