Какво се случва, когато два свята се съберат? В повечето случаи катастрофа! "Любовта е вечна и граници не познава, не ѝ влияят нито различни обичаи, нито друга религия". Това звучи прекалено напудрено и както се досещате, не е истина.
Любовта върви в пакет с културата, която носи избраника ни, с неговото семейство и традиции. Обичаме рамките на тесногръдието и години наред закачаме етикети на хората от различните националности - германците и австрийците са смразяващо студени, а италианците - горещи, но ревниви, французите пък са галантни и страхотни в леглото, а ние, балканците, по-скоро приличаме на абoригени. Днес се бием в гърдите, че можем да разбием всеки стереотип - нали сме граждани на света, модерни, с широк мироглед и граници не признаваме. Но все сме си толкова слепи. Нарича се "народопсихология" и, признаваме или не, практиката доказва, че никой не може да избяга от нея. Различните народи и етноси обаче имат много общи черти, различни от тези на останалите по света. И понякога се стига до несъвместимост.
Отивам да посрещам любимия, в случая италианец, а той веднага започва да ми мрънка, че го извозвали с автобус от самолета до летището и няколко баби с найлонови торби за ръчен багаж му се развикали, но той нищо не разбрал. Защо сме нямали "ръкави" на летището? Яхвам метлата светкавично: "като искаш ръкави, вози си се с високотарифните компании", без да си давам сметка, че той още от летището се сблъсква с един нов начин на мислене и с една изключително непонятна за него култура. Бях му предложила да изгледа филма "Моята голяма луда гръцка сватба" и си мислех, че е схванал идеята. Но малко по-късно вече сме в метрото и няколко, очевидно много закъснели, младежи прескачат загражденията и тръгват в бяг след мотрисата. На никого не му прави впечатление, освен на моя човек, който все още не проумява как при толкова камери и охрана тези хора просто си минават и гонят метрото. И защо, по дяволите, докато се возим в кола, всички ни присветкат с фарове? Той не разбира, че присъствието на полицейски патрул по пътя буди солидарност у всички шофьори.
''Този път е твой ред да платиш водата и тока!''. С тези думи се обръща към съпругата си българка англичанин, докато чете спокойно сутрешния вестник. Не че няма възможност сам да го плати, но тук става въпрос за принципи. Родителите на нашето момиче са идвали на гости миналия месец, сметките малко са се покачили и за един англичанин е съвсем нормално, когато нейните близки са идвали, тя да плати разходите. За нея обаче това е обида, показваща липса на любов и уважение. Ето ви пропаст между народите.
Пристигам в Истанбул, отново при любим. Още в ранни зори ме вдига някакво странно виене и бучене, което впоследствие разбирам, че идва от сутрешната молитва. Клатушкам се до кухнята, за да се добера до заветното кафе. Сядам и тъкмо отпивам блажено своята блажена първа глътка, когато осъзнавам грешката си. Настанила съм се на възможно най-неправилното място в този дом – главата на семейството седи на централно място на масата. И когато се появи, се наложи неловко да се преместя.
Все пак всичко е невероятно, защото обичаме! Да, трудно е, и понякога имаме чувството, че не са ни останали нерви, друг път е комично, а трети - просто очарователно. Нека не се залъгваме, манталитетът има значение. Но когато хората искат да са заедно, а семействата им са достатъчно разумни, за да приемат човек от друга националност, с друга религия или от по-слабо развита в икономическо отношение страна, всичко може да се подреди. Понякога различията събират и точно те ни карат да обичаме човека до нас.
| 80 | 3 |
