Щом в любовта и на война всичко е позволено, то тогава сексът определено разтяга понятието "всичко" до едни нови и необятни граници. Хората са открили толкова много и разнообразни начини да си доставят сексуално удоволствие, че бихме могли да посветим цял нов уебсайт на подробното им описание.
Днес обаче ще си поговорим съвсем повърхностно за един фетишизъм, който е сравнително разпространен и е свързан с краката.
Наричан от любителите на чуждиците "фуут фетиш", фетишизмът към крака е познат като сексуален интерес към формата и размера на ходилото и пръстите, наличието или липсата на обувки, чорапи и всякакви бижута и накити по краката, както и (до някаква, неизвестна засега степен) изпитването на сексуална възбуда посредством собствените крака.
Някои изследователи предполагат, че инцидентността на този фетишизъм (като по-безопасна форма на секс) зачестява в отговор на епидемиите от болести, предавани по полов път. В едно свое изследване1 психологът Джеймс Джианини подкрепя тази хипотеза с примери от голямата епидемия от гонорея, която завладява Европа през ХІІ век и две епидемии от сифилис, които върлуват из Стария континент през ХVІ и ХІХ век.
Тези времеви периоди се характеризират и със засилен интерес спрямо женския крак като сексуален обект. Настоящата епидемия на СПИН пък се асоциира с експоненциално нарастване на изобразяването на фетишизма към крака в порнографската литература и кинематографията.
Асоциацията обаче незадължително означава причинно-следствена връзка и авторите на изследването отбелязват, че това са същите периоди, в които се наблюдава значителен възход на женската еманципация. В този смисъл, не е изключено този феномен да е отражение на все по-доминантната роля на жената в сексуално-социалните взаимоотношения.
На чисто личностно ниво обаче, въпросът защо някои хора са по-склонни към "фуут фетишизъм" от други е още по-смътен и озадачаващ. Индийският невролог Вилейанур Рамачандран се опитва да отговори на него с помощта на соматосензорната кора в мозъка. За неспециалистите, това е зоната, интерпретираща чувството за допир в мозъка. Независимо от факта, че ходилата и гениталиите са физически отдалечени в човешкото тяло, информацията от тях пристига на съседни места в мозъка. Това разположение най-добре може да бъде илюстрирано с помощта на следната графика.
Според хипотезата на Рамачандран, когато крачният фетишист бъде докоснат по краката, съответната част от неговата соматосензорна кора се активира толкова силно, че може да "възпламени" и гениталната зона в съседство и да окаже ерогенен стимул. Така с времето мъжът (от този фетишизъм обикновено "страдат" мъже) автоматично започва да чувства сексуално влечение към краката по същия начин, по който изпитва влечение и към половите органи на противоположния пол .
Да, обаче съвременните неврологични изследвания2 напълно отхвърлят тази хипотеза, демонстрирайки, че ходилото съвсем не е ерогенна зона, както при мъжете, така и при жените. Поне не и в резултат от допир.
Засега единственото, което знаем със сигурност, е че съществуват хора, които намират тази част от тялото за визуално възбуждаща и привлекателна, както и такива, които изпитват фобия от нея (т.нар. подофобия). Причините зад тези феномени засега не са обяснени добре от науката и по всичко личи, че отговорността за това обяснение лежи по-скоро на плещите на психолозите и психиатрите.
Източници:
1. Giannini, AJ; Colapietro, G; Slaby, AE; Melemis, SM; Bowman, RK (1998). Sexualization of the female foot as a response to sexually transmitted epidemics: a preliminary study. Psychological reports 1998 Oct;83(2):491-8.
2. Oliver H. Turnbull, Victoria E. Lovett, Jackie Chaldecott and Marilyn D. Lucasc. Reports of intimate touch: Erogenous zones and somatosensory cortical organization. Cortex. 2013 Aug 1. pii: S0010-9452(13)00182-2. doi: 10.1016/j.cortex.2013.07.010.
| 4 | 1 |
