Прозорливият френски екпериментатор Фредерик Бегбеде отдавна се опита да ни убеди в една от своите книги, че любовта трае ни повече, ни по-малко, а точно три години. Оказва се, че е бил съвсем близо до истината.
Мексикански учени приземиха много от нереалистичните представи на влюбените, като направиха сериозни открития за процеса на влюбването и ги събраха в един сериозен извод: любовта е временно състояние на организма, което химически не може да продължи повече от четири години.
"В първата фаза на влюбването в мозъка се произвеждат особени химически съединения, които се разпространяват във всичките му неврони", казва Хеорхина Монтемайор Флорес от Националния автономен университет на Мексико. Според лекари и психолози, тази фаза е толкова интензивна, че през този период половинаката от любовното дуо е неспособна да мисли за каквото и да е друго освен за любимия човек.
Оказва се, че психичното състояние на обичащия може да бъде сравнено с повечето трудно преодолими състояния, като например депресия, посттравматичен шок и временна загуба на паметта. Именно за това учените смятат, че в най-оптимистичния случай анатомически влюбването в партньора не може да трае повече от четири години.
Флорес подчертава още, че в една и съща връзка човек може да се влюби само веднъж: "Повторните изблици на чувства могат да се обяснят единствено с привързаност или сексуално влечение”. Това, обаче, не изключва възможността по време на сериозните си интимни отношения единият от двамата да се влюби в трети човек.
Изследването на мексиканските психолози потвърждава още едно негласно признато твърдение: любовта не е добър приятел на креативността. Обикновено гениалните произведения на изкуството, например, са създавани винаги когато Купидон си е отишъл и на негово място са се настанила съмненията, тъгата и чувството за вина.
| 0 | 0 |
