Ана Йовчева обича да пишe – това успокоява търсещата ѝ природа и подрежда вътрешния ѝ свят. Чувства се най-удовлетворена, засягайки теми, които вълнуват не само нея, а и още други любопитни човеци. Както тя казва: "За какво сме създадени, ако не за да си помагаме?”
Обича да споделя, както и да да провокира хората да се замислят. Да не гледат на нещата само от едната им страна, а да изследват. Да търсят най-доброто в живота и да започнат да дават повече от себе си.
Ана ще бъде гост на Jenite през целия месец септември и всеки понеделник ще ви разкрива близките до светоусещането си теми, сред които и днешната - его, или тази част от нас, която някои приемат като враг. Но всъщност, то може да ни бъде приятел, стига да съумеем да го укротим.
Какво по-прекрасно има от това да бъдем в мир и хармония със себе си? Да следваме вътрешния си глас и да раздаваме любов. Да се освободим от всичко, което не е в синхрон с истинската ни същност, ценностите и целите ни. А това означава да превъзмогнем егото си.
Не е вярно, че егото е лошо, по-скоро може да се каже, че е подвеждащо. За съжаление, повечето от нас по-скоро мислим, че сме неразделна част с него и невинаги успяваме да разпознаем по-дълбоката, съществена част от съществуването си.
Его е тази част от нас, която ни прави ревниви, тревожни, властни, страхливи, осъждащи, стеснителни. Много прилича на загрижен родител, който счита за по-добре детето да се занимава с нещо в къщи, отколкото да излезе да играе навън, защото има вероятност да пострада.
Дълбоко вярвам, че в най-голяма степен сме изпълнени с любов. Ние сме на Земята, за да обичаме и да бъдем обичани. Въпреки това, неведнъж позволяваме на своето его да определя посоката, вместо да оставим душата ни да го прави.
Егото се придържа към и превръща в необходимост това да бъдем обичани и да се нуждаем от любов, вместо самите ние да бъдем нейно олицетворение. Пречупено през неговата призма, същността на това да бъдеш обичан преминава в нуждата на човешкото его от одобрение.
Когато си мислим, че се нуждаем от любов, изведнъж започваме да изпитваме дълбока липса и силен душевен глад. Сякаш заприличваме на енергийни вампири, опитващи се да изсмучат одобрение от всеки наоколо, за да удовлетворят тази си нужда.
Преминавайки през ситото на вътрешното его, същността на любовта се превръща в необходимост от контрол. Тогава се опитваме да променим всеки наоколо, така че да удовлетворим нуждата си да го обичаме. Докато изживяваме необходимостта от одобрение и нуждата от контрол, сме склонни да направим един от тях център на вниманието си, а по ирония на съдбата привличаме партньори с противоположна нужда. Така заформяме взаимоотношения тип "одобрение-контрол”.
Представете си магнити с техните две поляризирани краища – положителни и отрицателни. Ако доближите "+” с "+”, те ще се отблъснат. Ако направите същото, но с "+” и "-", те ще се привлекат. Ако сте ги оставили в непосредствена близост, магнитното поле ще привлече единия магнит към другия.
Защо давам този пример? Понеже нашето его много прилича на това. Единият му край е необходимостта от одобрение, а другият – нуждата да контролираме. Или казано с други думи - човек, който непрекъснато търси одобрение, ще привлече такъв, който пък се опитва да налага контрол. И обратното.
В тези случаи навлизаме във взаимоотношения, които са поле за изява на нашето его, а не едно красиво приятелство, породено от съвършенството на истинската ни същност, изпълнена с любов. Попадаме в света на илюзиите и се завъртаме в омагьосан кръг.
Всеки път, щом се окажете в конфликт с някой друг и помнейки кои сте в действителност, наблюдавайте как се чувствате и какви мисли ви спохождат. Опитайте се да прецените дали изпитвате нужда от внимание, или контрол.
Ако установите, че правите опити да съдите другите или да ги променяте, значи вашето его крещи за удовлетворяване на необходимостта от контрол. Върнете се една крачка назад и разберете, че именно то блокира способността ви да обичате околните и да откриете най-правилното решение в ситуацията.
Поемете дълбоко въздух и се освободете от нуждата да контролирате. Докоснете се до истинската си същност, до любовта и състраданието. Само ако се отърсим от тази унищожаваща потребност, ще бъдем в състояние да приемаме околните, да им позволим да направят собствените си избори и да понесат последствията от тях в прекрасното пътешествие на своя живот.
Когато се чудите дали правите нещо правилно, или грешно и се питате какво мислят хората за вас, вътрешното ви его проявява необходимостта от одобрение. Помнете, това е вашето желание да бъдете обичани, но егото ви блокира.
Усетите ли го, спрете, поемете въздух и се освободете от тази нужда. Защото единственото одобрение, което трябва да ни вълнува, е това на собствените ни души. А когато постигнем хармония със себе си, светът сам ще ни заобича. Защото пулсираме в собствен ритъм с любов, прошка и състрадание.
А ако тази статия ви е била интересна и искате да следите гостуването на Ана, присъединете се към Jenite.bg във фейсбук!
| 32 | 0 |
