На 6 май 1856 година на територията на днешна Чехия (тогавашна Австрийска империя) се ражда малкият Зигизмунд Шломо Фройд. Той е най-голямото от осем деца и когато пораства голям, става лекар. Много си пада по кокаина и пурите. Успява да избяга от нацистите, но сестрите му стават жертва на концентрационните лагери. През 1939 година, разяждан от рак на небцето, помолва приятеля си Макс Шур да сложи край на страданията му с три последователни дози морфин.
Зигмунд Фройд е един от най-важните мислители на двадесетия век и е основната причина думата "его" да се превърне в част от ежедневния ни речник. Вероятно именно неговото лице или поне името му изплува в съзнанието ви, когато чуете думата "психология".
Това не пречи на края на ХІХ век да не е най-доброто време да страдаш от заболяване на тялото или духа. В медицинските училища се е наблягало на анатомията, физиологията и философията. Учените по онова време са рисували видяното от тях по време на аутопсии и са се чудели какви точно са неговите функции. Знаело се е къде е сърцето, как се ампутира крак и какво има да каже Платон по въпроса за безсмъртието на душата. С други думи, повечето полезни умения на лекарите все още не са били факт.
Непосредствено след дипломирането си Фройд се занимава със собствени изследвания и изучава мозъка, рисува неврони и въобще - самоотвержено се рови в нервната система. Според някои негови биографи обаче това не му носи желаните доходи и младият лекар решава да отвори собствен невропсихиатричен кабинет. С течение на практиката там започва да щрихира теориите си за географията и анатомията на човешкото съзнание и оформя своя модел на психичния апарат.
Представата на Фройд е, че поведението, мислите, неврозите и болестите са резултат от взаимодействието и баланса между три части на психиката. Той нарича тези компоненти das Es, das Ich, и das Über-Ich или както са популярни в българския - То (Ид), Аз (Его) и Свръх Аз (Супер Его). То е първичната част от психиката, обитаваща сферата на несъзнаваното и непрестанно търсеща удоволствие.
Аз (или Егото) е реалистичната, съзнателна част от ума - онази, която задоволява нуждите на То, но го прави по разумен начин. То и Аз са в постоянна битка за контрол над човешкия ум и в общи линии Свръх Аз-ът е онзи, който кара Аз-ът да се срамува, когато изгуби тази битка.
Естествено, тази теория не е вярна, но е сътворена по време, в което медицината тепърва открива пеницилина, а харизматични и иначе добре образовани доктори като Фройд са можели да си представят каквото си поискат. Оттогава-насам психологията е изминала дълъг път и дори се е превърнала в истинска наука, която тества своите хипотези в лабораторни условия. Литературният критик Харолд Блум казва, че приносът на Зигмунд Фройд за човечеството е по-скоро съпоставим с литературното наследство на Шекспир, отколкото с откритията на Коперник.
Днес абстрактните метафори на Фройд са неизменна част от поп културата и всекидневния език, но нямат особена научна стойност. И все пак, една от тях може би не е чак толкова митологична. Това ни връща в съвременната психологическа лаборатория, в която ни чакат професор Рон Баумайстер и добре познатата ни от предния път купа с бисквитки.
Това ще се случи в следващия материал от нашата поредица на тема "Умореното его", която ще можете да четете всеки четвъртък в Jenite.bg. За да следите развитието на темата, станете част от Jenite.bg във Facebook!
Използвани източници:
1. Sigmund Freud - от Wikipedia на 23 януари 2014
2. Буре, Джордж. "Теории за личността", превод на Пенка Канджева
| 4 | 10 |
