Букурещ, 2014. Из улиците на постсоциалистическата румънска столица забързано крачат обладани от ежедневието си мъже и жени, неусетно превърнали се в лица на "новото време”, изпълнено със супермаркети, кредитни карти, банкови сметки и модни дрешки. Поне на повърхността.
Защото отвъд студения паваж, само няколко метра под тракащите токчета на същите тези дами и господа, скрит от и без това не особено любопитния поглед на консуматорското общество, пулсира един паралелен Букурещ.
Нека обаче започнем с малко предистория. Както несъмнено знаете, Румъния е имала почти аналогична на България съдба след приключването на Втората световна война. Съдба, свързана с тоталитарен режим, диктатура и култ към личността. В политическата история на страната от този некратък период най-ярко блести фигурата на Николае Чаушеску, лидер на северната ни съседка от 1965 до падането на режима (белязано от изключително брутални и кървави събития) през 1989 година.
Именно Чаушеску стартира по време на управлението си проект, целящ да осигури на централната градска част на Букурещ локално парно отопление. Така малко по малко под улиците на румънската столица биват изграждани тунели, предвидени за котелни помещения.
След свалянето на диктатора от власт обаче държавата коренно променя посоката си на развитие, а същите тези вече съществуващи подземия остават забравени от градоустройствения план, за да се превърнат в убежище на така наречените декласирани елементи - сираци, изгубени души и деца на Прехода, зачеркнати от собствената си страна.
Добре дошли в царството на Брус Лий! Място, скрито от погледите и съзнателно изтрито от мислите на "редовѝте” жители на Букурещ. Убежище, пропито от острата миризма на Aurolac (вид евтина румънска боя, която при вдишване има сходни на лепилото и бронза ефекти върху тялото и съзнанието), обгърнато от невидимата пелена на СПИН и вечно сподавено от остра туберкулозна кашлица. Всичко това - гарнирано със системна злоупотреба със синтетични наркотици.
Хората, обитаващи подземията на Букурещ, най-често са сираци, останали без дори временен дом след падането на режима. Вследствие на това те заживяват на улицата и са принудени да крадат, за да съществуват - тежко битуване, от което те постоянно търсят бягство. И го откриват чрез наркотиците.
Може би най-яркият пример за подобна съдба е тази на Нико - момче, израснало на бунището с баща си алкохолик. Малко след като напуска своя "дом”, той развива зависимост към синтетични наркотици, в резултат от което растежът му буквално спира и, въпреки че днес е на 17, момчето изглежда на не повече от 12 години, както може сами да се убедите от снимката по-горе.
По време на поредния престой в болница с опасност за живота, Нико се запознава с човек, когото всички наричат Брус Лий - наркодилър с грубовати черти и покрито от горе до долу с белези тяло. Около китките и босите му глезени са обвити дебели метални вериги, закопчани с още по-тежки катинари, а в ръката му почти винаги има торба, пълна с готов за поредното вдишване Aurolac.
Именно Брус Лий е царят на подземията и закрилникът на малкия Нико и всички останали изгубени души на Букурещ. Да, той продава наркотици, но именно така си набавя пари, благодарение на които осигурява на своите "деца” защита от местните банди, а и поредната доза, без която съществуването им би се превърнало в много по-парещ ад.
Брус, Нико и Ралука
Брус освен това си сътрудничи с местни социални работници, начело с Ралука, която е доброволец и поддържа приют за бездомни и която също е сред главните "виновници” за това деца като Нико все пак да оцелеят, макар и достигнали дъното. Да, хлапето продължава да диша Aurolac, но все пак е повече от напредък фактът, че откакто е под закрилата на Брус и Ралука, не посяга към синтетиката.
Още по-важното обаче е, че, това не се случва само в Румъния. И не, това не се случва само на територията на страните от бившия социалистически блок. И не, това не е поредният "екзотичен” репортаж, срещнал временен отзвук в жадните за сензация медии. Това е реалността, за която затваряме ежедневно очите си, може би защото животът на повърхността е превърнал нас самите в повърхностни фигури с безизразни лица и още по-повърхностни души.
Повече за историята на подземията и техните обитатели може да разберете от краткия филм на Channel 4, чийто репортер се "шмугва” из кръговете на този своеобразен ад. Още снимки пък може да разгледате в нашата галерия.
А ако тази статия ви е харесала, харесайте и страницата на Jenite във Facebook!
| 9 | 0 |
