Може би сте забелязали, че в jenite.bg се вдъхновяваме от различни теми на месеца. Посветихме студения януари на изкуството, което умее да топли душата. Малък Сечко ще бъде за любовта. Да, една от причините е Св. Валентин, но съвсем няма да се ограничим до романтичната дата. Ще си говорим за любов през всички дни от задаващите се няколко седмици. За любов всякаква – не само между мъж и жена.
За да направим плавен преход между двете теми на месеца, решихме да обединим обичта и изкуството в една обща статия. На пръв поглед изглежда лесно – любовта винаги е била най-силната муза на творците. В това отношение си съперничи единствено с религията. От друга страна обаче, любовните произведения са толкова много, че не само статия, но и шесттомна енциклопедия няма да стигне, за да се поберат дори най-известните от тях.
"Ромео и Жулиета" ги оставяме да се обичат във вечността. Тяхната любов безспорно е всепризната и няма нужда за пореден път да разказваме трагичната им история. Същото важи за Марк Антоний и Клеопатра; за красивите, но тъжни извънбрачни страсти на Ланселот и Гуинивир, Тристан и Изолда. Ще поставим акцента върху няколко други прочути творби, които също разказват за "любов, по-силна от всички останали", но често остават встрани от топ 10 класациите на любовта в изкуството.
Нека започнем от древните митологии. Античните слухове, които достигат до нас под формата на изкуство, не представят хората от онова време като особено благочестиви и верни създания. Едно от най-красивите изключения е историята на Рама и Сита от индийския епос Рамаяна. Какво я отличава от останалите митове за любов? Още щом се видели за пръв път, бъдещите съпрузи веднага разбрали, че е предопределено да бъдат заедно. Вдъхновяващата идея за "сродни души" се среща единствено в индуизма. Нито едно друго учение – било то на Стария завет, Иисус, Буда, Лао Дзъ или Мохамед – не разглежда страстната любов между мъж и жена като важен и положителен елемент. И докато другите митологии не разполагат със силни двойки, които да поставят на пиедестал, легендата за Рама и Сита стои в основата на Рамаяна.
Съществуват различни версии, но ще ви разкажем накратко основната линия. Както си му е редът, принцът и принцесата били надарени с невиждана красота. Не е нужно да изпадаме в подробности – можете да си представите колко хубави са били! В контекста на модерните филмови събития обаче е интересно да отбележим, че Рама се смятал за "аватар" (въплъщение) на бог Вишну и кожата му била синя. Джеймс Камерън признава, че тъкмо оттам идва вдъхновението за причудливия тен на съществата от "Аватар". Скоро след като се оженил, синекожият млад мъж трябвало да прекара период на изгнаничество. Именно тогава изпъкнала духовната красота на Сита. От своя страна, тя била аватар на половинката на Вишну – Лакшми.
Докато различните древногръцки и скандинавски богини само се чудят как да кръшнат и кого да отровят, Сита настояла да последва мъжа си в изгнанието, въпреки опасенията му, че това е опасно. Притесненията се оказали верни. Красавицата била отвлечена от злия Равана и в продължение на една година устоявала на всякакви трудности, за да отбие сексуалните му атаки и да остане вярна. Дори отказала да бъде спасена от друг мъж, освен Рама. Въпреки всичко, когато той най-сетне си я прибрал, хората му я обвинили в прелюбодейство и поискали от него да я изпита. Сита била запалена на клада, но пламъците не я докоснали и така доказала, че е чиста.
Единствените легенди от древногръцката митология, които се доближават по красота на чувството, са тези за Одисей и Пенелопа, Орфей и Евридика. По-късно създадените приказки, които и до днес четем на децата, също са малко съмнителни откъм искрена обич. Мъжете се целуват с непознати заспали принцеси, жените се избират по това дали са достатъчно глезени, че да усетят грахово зърно изпод сума ти дюшеци. Хубавото е, че накрая "заживели щастливи заедно", но в това също не можем да бъдем сигурни.
Разбира се, дълбоко емоционалните Андерсен и Оскар Уайлд са оставили истински бисери сред класическите любовни приказки. "Малката Русалка", например – отигиналната, не червенокосата лигла на Disney. Тя изпитва неистова болка от всяка крачка с нозете, които е поискала, за да заприлича на любимия принц. И въпреки че той избира друга пред нея, русалката отказва да го убие, като вместо това губи собствения си живот. И се превръща в морска пяна.
Оскар Уайлд също е скептичен относно способността на хората да обичат качествено. В "Славеят и розата" малкото птиче доброволно умира в името на човешка любов – за да оцвети с кръвта си бяла роза, която ще бъде подарена от влюбен студент. Неговите чувства обаче се оказват далеч по-нетрайни от красивата жертвоготовност на малкото славейче.
Съвременните романтични филми (като изключим комедиите) не са много по-благосклонни към влюбените двойки. "Титаник", "Пърл Харбър", всички преразкази на старите трагични истории – изглежда никога няма да спрем да гледаме на невъзможната любов като на най-красива от всички. Може би не е случаен и фактът, че най-харесваното от човечеството растение е именно цвете с бодли. Но през следващия един месец обещаваме да покажем, че обичта може да бъде и съвсем позитивно чувство. Без мазохизъм.
Обичайте се!
| 62 | 0 |
