Името е избрано с надеждата “богът на фуку (добрата съдба) да дойде и всичко да се поучава от начало до край като мару (кръг)”. Мийоко пък снима тяхното красиво приятелство, което се изразява в малките детайли от рутината на съвместното им съжителство. И бабата, и котката не чуват добре, затова общуват основно с поглед.