Щипка СОЦ » към статията

Другарю Diamont1 Person.1, Явно сте от привилигированите другари и страдате за загубените придобивки от времето на комунистическото мракобесие. Не, мъжът ми е преподавател, аз също - работим за заплати и то отговорно. Но помня как родителите ми - обикновен началник отдел и счетоводителка - пестяха от всичко, за да изучат сестра ми и мен. Не можехме да пътуваме - това беше привилегия за такива като Вас, апологетите на комунизма. Не можехме да говорим каквото мислим, защото другарите затваряха и затриваха хора за приказки срещу властта. Така че, мелодраматичнато превъзнасяне на СОЦА, породено от носталгията на хората по младостта им, се използва умело от наследниците на комунистите, за да промиват мозъците на днешните млади, които все по-рядко четат и гледат стойностни книги и филми. Но на Вас няма какво да Ви разправям, Вие, другарю, добре си помните "привилегиите".

Аз съм 86 набор. Много благодаря на авторката за статията, защото ми припомни хубавите детски спомени. Колко безгрижни и щастливи бяхме. По цял ден бягахме на улицата и играехме на всевъзможни игри като - дама и кавалер, лапак, подаръци (която ми беше любима), държави, истината или се усмеляваш и мн. други. Спомням си баба ми като станеше време за обяд или вечеря излизаше на портичката изсвирваше сигнала и ние със сестра ми се прибирахме хапвахме по два три залъка на крак и хайде пак юруш на вънка. Няма да забравя как все се прибирахме с ужулени колена или охлузвания и баба казваше. че вечрно време в нас е червен кръст, а на нас ни беше забавно. Ах, спомени спомени де да можеха да се върнат!!!! Сега само за едно мога да съжалявам че моето дете няма да има детсво като нашето и няма да може да разбере какво е да имаш истинско и щастливо детство. Но въпреки това се надявам, че ние разказвайки им за нашето детство ще сабудим в тях желание, което да ги накара да оставят компютъра. "Детство мое реално и вълшебно. Детство мое така си ми потребно!........"

Аз съм 86 набор. Благодаря на авторката за хубавата статия, която ме накара да си припомня колко лудо, безгрижно и щастливо детство имах.Как играехме на улицата до късно вечерта на всякъкви игри, дори не се сещахме да се приберем да се нахраним. Няма да забравя баба ми как излизаще на портичката и подсвиркваше, а ние със сестра ми като чуехме сигнала и веднага се досещахме, че е време за ядене и се приберахме за да сложим на бурзо два залъка в устата и хайде пак юруш навънка Баба ми е фризъорка по провесия, но като се замисля май заради нас стана и половин доктор, тъй като със сестра ми вечно се прибирахме с ужулени колене или охлузвания и така тя през деня беше фризъорка, а вечерно време червен кръст .Ах, спомини спомени! Ако искате ми вярвайте, но ако имах шанса да изживея детството си отново пак щях да го изживея така - с много игри и охлузени колена. Сега мога да съжалявам само за едно, че моето дете няма да има такова детство каквото сме имали ние.

Знаете ли, аз съм малка, но знам какво съм чувала от по-възрастните. Знам че живота е бил по-спокоен, защото хората са знаели, че и утре ще са на работа, били са спокойни, че ще могат да си платят сметките, че децата им няма да отидат гладни на училище и т.н. , а сега какво е, все по млади хора получават инфаркт, в следствие на претоварване. Не знаеш дали ще си на работа, не знаеш дали ще събереш парите по вноската за заема до падежната дата, ако детето ти е болно се чудиш как да му купиш все по-скъпите лекарства. Днес в новините гледах една майка с бебе, която иска да си го гледа, само че няма жилище, няма майчинство, защото работодателя не я е осигрявал, силно се надявам да и дадат общ.жилище. разплаках се, като гледах. Честно казано предпочитам сивотата и уеднавеното съществуване, отколкото страхът, че утре може да няма с какво да си нахраним децата.

Стига сте плюли по комунизма!!Давали ли сте пари за лекарства на децата си? А за вас, майки? Имало ли е престъпност? Имало ли е катастрофи? Ходили ли сте по 2 пъти в годината за по 2 седмици на почивка? Имали ли сте какво да ядете? Имало ли е толкова безработни цигани, а толкова кражби? Платени ли са ви били сметките? Имало ли е работа за всички? Заради такива като вас преди 20 години е започнала гибелта на младите хора в България и обезлюдяването на държавата ни!!!! Не ви ли е жал за ВАШИТЕ деца??? Или, може би, госпожо, Вие сте една от тези, чийто мъж е собственик на нещо/ неща и за Вашите деца всичко е позволено, за това така плюете комунизма, защото едно време не е можело да си правиш каквото си искаш.. ММ?