Казват, че човек и добре да живее, се жени. Аз пък ви казвам, че човек не е живял добре, преди да е встъпил в брак. Не и преди да отправи предложение за сключването му...
От гледна точка на науката тази тема е изключително спорна, но като цяло наистина се приема, че здравето на женените е по-добро от здравето на неженените мъже - средностатистически те живеят по-дълго, ходят по-рядко на лекар и са с по-малка вероятност да изпаднат в депресивни състояния и да постъпят в старчески дом.
Нещо повече, те пият по-малко, по-вероятно е да откажат цигарите, макар и с риск да понапълнеят леко.
Но това няма абсолютно никакво значение в контекста на днешния ни материал... защото днес няма се вживявам в ролята на Кирил Русев, който пише за здравословни неща в интернет, а в ролята на Кирил Русев, на когото му предстои да се ожени.
Немалко хора си представят, че за да се стигне до състояние като моето трябва или да си направил дете по невнимание, или да си прекарал минимум десет години с гаджето си и дори и на вас самите вече да ви е писнало да не сте женени. Аз пък предложих брак по невнимание... тоест, някъде около осмия месец от началото на връзката си обещах на приятелката си, че ще се оженя за нея.
Тя ми се сърдеше за нещо, а аз бях изпил няколко питиета в повече и в общи линии идеята ми се стори изключително добра. Важното е, че след това тя спря да ми се сърди, а аз изтрезнях и въпреки това идеята продължи да ми се струва все така добра.
Ето така ще разберете, че ви е дошло време за брак - ако мисълта за сключването му не ви кара да се шашкате и да обмисляте всички обстоятелства, които произхождат от това, значи сте готови! Ако се вълнувате, още по-добре!
Аз бях готов. Вълнувах се, и още как. Толкова се вълнувах, че на няколко пъти не успях да стигна до самото предложение, което си е нещо като много голяма работа. Около него възникнаха супер много въпроси във връзка с времето, мястото, пръстена, формулировката на скандалната оферта и въобще - всичко, което би могло да накара един мъж да се чувства некомфортно в компанията на гаджето си, която може би вече има определени очаквания.
В крайна сметка успях да съставя следното въпросително изречение и да го оставя на хладилника вкъщи все едно винаги си е било там. Така хем избегнах неловкия момент с фронталната атака, хем продължих започнатото в същия несериозен тон, защото за един мъж е важно да бъде последователен.
Някои биха спорили, че по този начин съм си оставил буфер за емоционалните последици от един евентуален отказ, но сами да виждате, че въпросът е формулиран така, че да не позволя на противниковата страна твърде много място за лавиране.
Друго предимство на този подход е, че неглижира необходимостта от годежен пръстен, поне в момента на самото предложение. Сериозно, мога да изляза с един милион изобретателни начини за връчване на злато и диаманти*, включително и нецензурни такива, но ако въпросното бижу не хареса или не е по мярка на дамата, това би придало нови измерения на думата "тъпо".
Не искам да кажа, че препоръчвам на всеки мъж да постъпи като мен в подобна ситуация, просто се опитвам да намекна, че това е и един много добър начин да се застраховате от евентуален отказ, след който вие ще сте "вътре" с едни найсетстотин лева, а тя ще продължи да не е сгодена за вас.
Недостатъците.... недостатъците в моя случай произлязоха от склонността на приятелката ми да се интересува повече от вътрешността, отколкото от външността на хладилника и това ми коства около два дни в полунапрегнато очакване на отговор.
Но, както казват, всичко е добре, когато завърши добре. Ние няма как да знаем дали е така, защото сме само в началото, но дотук животът не спира да ни се усмихва по един обещаващ начин...
* Гледайте този клип, умолявам ви!
За още забавни материали на всякакви теми станете част от Jenite.bg във Facebook!
| 8 | 0 |
