Благодарение на фотографите ние виждаме света през една гледна точка, която иначе често ни убягва. Именно това е целта на Мат Ламброс, който е фокусирал обектива си върху онова, което се крие зад стените на изоставените сгради и отвъд жълтите ленти с надпис "Не преминавай”.
Чрез един от последните си проекти, наречен After the Final Curtain (от англ: След последната завеса) фотографът ни връща в едно отдавна забравено време, когато, както той самият описва, "всяко ходене на театър се е превръщало в много значимо за човека социално събитие”.
Loew's Palace в Ню Йорк
През последните четири години години Мат Ламброс е зает главно с това да снима изоставени театри, пръснати из различни краища на Щатите. Оказва се обаче, че влечението му към такъв тип сгради всъщност датира от доста по-ранна възраст.
"Баба ми се грижеше за мен и по-малкия ми брат и всеки път, когато излизахме на разходка и виждахме някоя изоставена страховита къща, тя ни подканваше да влезем и да я разгледаме. Тогава бях на 4 години и въпреки че ме беше страх, ми бе и много интересно тя да ни развежда из тези сгради,” споделя фотографът пред Arch Daily.
Любопитното "хоби” на бабата явно е завладяло и внука, защото на 12-годишина възраст, вече въоръжен с фотоапарат, Мат Ламброс започва да снима изоставените места, които посещава. По онова време това най-често са отдавна несъществуващи психиатрични болници.
Интересът на Мат допълнително се подклажда от любимите му по онова време хорър филми и няколко години по-късно, вече с диплома по Фотожурналистика от Бостънския университет, той вече окончателно е изчистил визията си за това, как ще впрегне влечението си към тайнствените и забравени места в най-правилната възможна посока.
Proctor's Troy Theatre в Ню Йорк
Така фотографът загърбва изоставените психиатрични болници и се фокусира върху театрaлни и киносалони, включени днес в проекта After the Final Curtain.
Първият "участник” се нарича Loew’s Kings - кино, построено през 1929, чиито завеси за последен път се спускат през 1977 година. Мат буквално се влюбва от пръв поглед в архитектурата на сградата, която описва като "разкошен червен кадифен палат”.
Фотографът се впуска в търсене на информация за това как салоните са функционирали преди десетилетия и търси отговор на въпроса защо има толкова много изоставени сгради от такъв тип в САЩ.
Мат стига до тъжния извод, че много от най-красивите и прочути театрални и киносалони в родината му са затворили врати през 70-те и 80-те години на миналия век, "благодарение” на така наречените мултиплекси, които имат много зали и съответно си позволяват да преставят по няколко филма на седмица. Всичко това обаче - за сметка на некомерсиалното и много по-стойностно филмово и театрално изкуство.
State Palace Theatre в Ню Орлиънс
Чрез фотографиите си Мат Ламброс повдига отново завесите на изоставените салони, реставрира полуразрушените им стени и ни въвлича в историите на техните отминали животи.
Макар и отдавна изоставени, сградите, включени в After the Final Curtain, представляват своеобразни музеи на своето време. Техните разкази за отминали времена виждат бял свят именно чрез творчеството на фотографа.
"Искам отново да осветя тези забравени пространства и да помогна на хората да си спомнят или да открият какво се е случвало в тях.” Така Мат Ламброс накратко описва мащабния си проект, снимки от който може да разгледате в нашата галерия.
Ако тази статия ви е харесала, харесайте и страницата на Jenite във Facebook!
9 | 0 |