Раждането е уникален момент от живота на всяка жена. А всички хора, които имат заслуга то да се случи безпроблемно, заслужават най-искрени адмирации.
Колегите от Fitwell.bg направиха страхотно интервю с акушерката Таня Тодорова, а ние нямаше как да не споделим част от разговора им с вас.
Кое е най-трудното в професията ти?
Когато започнах, много добре знаех за какви заплати става въпрос и какви са условията на труд, но това нещо страшно много ми се отдаваше и аз, в името на науката, приех участта си.
Иначе, една акушерка може много повече от това да работи в болницата, но в днешно време е страшно зависима от лекаря като институция. Мисля, че това е най-трудното в работата ми - борбата за независимост.
Болно ми е също така, че жените са с толкова промити от лекарите мозъци. Те вече не смятат, че акушерката е медицинско лице, към което могат да се обърнат за помощ. Смятат че тя - акушерката - е част от обслужващия персонал, нещо като санитарка с медицинско образование. Просто неуважението и недооценяването ни от пациентките много ме засяга, защото една акушерка би обяснила, поговорила и обърнала по-голямо внимание на жената от един лекар.
Важното е, че акушерките не се предават толкова лесно и винаги си вършат работата с любов към жената и детето. В нашата професия, ако нямаш любов, която да можеш да даваш, няма как да ти се отдава, а когато намериш и обратната връзка... няма такова удовлетворение от работата ти! Може да звучи пресилено, но която и акушерка да попиташ, независимо дали е в София, в Габрово, в Стара Загора, ще ти каже същото.
Какво смяташ за ражданията в домашни условия: "за" или "против" си?
С ражданията в домашни условия не съм съгласна особено много. Живеем в 21-ви век и би било доста грозно, ако бебето или родилката починат, само защото се опитваме да стигнем американците. Има си начини, трябва да има готов екип, който да реагира адекватно и своевременно - по света така го правят.
За съжаление, в България под "домашно раждане" се има предвид това бременната да си лежи вкъщи и по някое време да започне да ражда - мъжът ѝ държи ръката, тя вика някоя дула или баба акушерка (защото трябва да си много смела работеща акушерка, за да отидеш сама за нечие раждане) и след като се роди бебето, може да го заведат в болницата.
Ако раждането вкъщи е добре организирано, уведомена е съответната болница, има необходимите пособия за нормалното му протичане, тогава съм съгласна сама акушерка да води раждане у дома, защото тя е достатъчно квалифицирана да го направи. Ако някое от тези условия обаче липсва, а при нас със сигурност ще е така, по-добре жената да си ходи в болницата.
Дай три съвета на бъдещите родилки. Как да се подготвят за голямото събитие?
Бъдещите родилки трябва много добре да се подготвят за това какво представлява раждането и къде искат да им се случи. За тази цел има курсове за бременни и т. н. Второ, да бъдат много позитивно настроени за събитието, то не е страшно и много болезнено, а е вълнуващо и малко болезнено. И трето, мисля че първите две са изчерпателни.
Ако имаше тази възможност, какво би променила в начина, по който се ръководят и организират ражданията у нас?
Бих искала да има във всички градове, не само във София, т. нар. "родилна стая", в която бременната остава сама или с някой неин близък, докато тече раждането. Акушерката и лекарят наблюдават жената периодично и накрая тя си ражда в същата стая, която, нека уточним, пресъздава домашни условия. Така всичко е красиво, прекрасно и по-малко стресиращо.
В САЩ е много актуално бащата да присъства по време на раждането. Какво смяташ за тази практика?
Бащата присъства на раждането не само в САЩ, а от поне 4-5 години и в България, при желание от негова страна. Не мисля, че е някакъв проблем - щом е решил, че иска и може да издържи. Но, лично аз, не смятам, че за един мъж това е лицеприятна гледка и не бих искала бащата на моето дете да присъства на раждането.
Може да прочетете цялото интервю с Таня Тодорова тук.
Искате още интервюта с интересни хора? Ако е така, станете приятели на Fitwell.bg във фейсбук.
| 14 | 0 |
