Лейтенантът на един кавалерийски полк излиза в отпуска и оставя сержант Петров да го замества. И му казва да държи дисциплината. Връща се след два дни лейтенантът и пита Петров как е положението.
Петров: - Ами, горе долу добре е, лейтенант.
Лейтенантът раздразнен: - Ама добре или горе долу?
Петров: - Тука кучето, дето обикаляше между казармите, умря.
Лейтенантът учуден: - Е, как така бе? От какво умря?
Петров: - Преяде с конски жили.
Лейтенантът разгневен: - Какви конски жили, бе?
Петров: - Ами то тука и едни коне умряха, докато ви нямаше.
Лейтенантът: - Как умряха коне бе? От какво?
Петров: - Ами от претоварване.
Лейтенантът ядосан: - С какво претоварихте конете бе?
Петров: - С вода.
Лейтенантът: - Каква вода бе, ей?! За какво ви е била тая вода?
Петров: - За гасене на пожара.
Лейтенантът бесен: - Пожар? Какво сте направили? Какъв пожар?
Петров: - Горя оръжейната.
Лейтенантът: - Как оръжейната, бе? Как се запали?
Петров: - Ами Иванов си хвърлил фаса в барута.
Лейтенантът: - Ало! Ти мен за идиот ли ме вземаш, бе? Иванов не пуши! - троснал се лейтенатът.
Петров: - И вие да бяхте загубили знамето на полка, и вие щяхте да пушите!