На Бъдни вечер семействата в България спазват множество традиции и обичаи, които символизират надеждата за здраве, благополучие и плодородие през новата година. Този ден е изпълнен с ритуали, които се предават от поколение на поколение.
Ето ги всички, събрани на едно място:
Символ на младия Бог, който ще се роди, както и на очакваното плодородие, е бъдникът – дебело дъбово или крушово дърво, което домакинът на всеки дом трябва да отсече. Огънят и космическото дърво, като връзка между небето и земята, са в основата на всички чудеса тази вечер. Бъдникът се миросва за плодородие и добър живот.
Предвестници на добрата вест са малките коледари – деца от 8 до 12 години, – които обикалят къщите, удрят с дряновите си тояги по прага и благославят "Да се роди, да се роди, дето рало ходи и дето не ходи!". Домакинята ги посреща със сито, пълно с пшеница, посипва ги със семена и ги дарява с кравайчета. Коледарчетата благославят и около огнището, където всяко добро наричане се сбъдва.
Централно място заема обредният хляб – боговица, богова пита, божичник, вечерник, светец. Месят го момиче или млада булка, празнично облечени, с китка от босилек, чемшир или червено мушкато. Меси се с мълчана вода (вода, която е донесена при пълно мълчание). Брашното се пресява през три сита. За пчелите и за овцете също се меси хляб. Той се украсява с фигурки от тесто – орач с рало и волове, снопи, кръстци и други.
С водата, в която са измити точилката и ръцете на жената, която е месила, се пръскат кошерите.
Някога редили трапезата върху слама, символизираща сламата в яслите, в която е бил положен младенецът при раждането му.
След като трапезата се прекади, стопанинът – с хляба със свещ върху него и с чаша вино – излиза на двора и кани светците, покровители на бурите и градушките през лятото, Илия, Вартоломей и Герман на вечеря – да ги умилостиви и да предпази нивите от летни бури и гръмотевици.
Питата се разчупва високо над главата, за да са високи и класовете по нивите. Първото парче, което се прелива с варено жито и вино, е за къщата, второто – за Света Богородица. После се раздава на всеки член от семейството, като най-напред се дава на мъжката челяд.
Бащата и останалите от семейството хвърлят по няколко житни зърна нагоре, "за да се роди и стане толкова голямо житото".
На трапезата се остава дълго, за да е сигурно, че изпращаните магически знаци и послания към съдбата ще се сбъднат. Ако някой трябва да стане по-рано, добре е да ходи приведен, като отрупано с плод дърво. Накрая всички стават заедно – да узреят житата по едно и също време. Колкото по-рано се седне на трапезата, толкова по-рано ще узрее житото.
Отделя се по хапка от всички ястия за починалите близки и на сутринта се носи на гроба.
След разтребването на трапезата част от сламата се пали на най-високото място. Който пръв я запали, най-рано ще му узрее житото. И още – докъдето стига светлината от огъня, дотам няма да удря град през лятото.
Другата част от сламата се слага върху плодни дръвчета, за да раждат повече.
Бъдникът гори цяла нощ в огнището и огънят се пази да не угасне.
Живи въглени от бъдника се слагат във вода, прекадена вечерта. Тази вода се пие и предпазва от зли сили, особено в дните от Коледа до Водици, които се наричат Мръсни, Погани дни.
Жените напридат тънка нишка и с малко вълна я носят по себе си, а с другата част увиват кошерите, да се "увиват" около тях пчелите, да не бягат на чужди места.
| 0 | 0 |
