Джак се събужда сутринта с ужасен махмурлук след коледното парти на фирмата. Той не е голям пияч, но питиетата миналата нощ изобщо не са имали вкус на алкохол. Дори не може да си спомни как се е прибрал вкъщи след партито.
Отваря очи и първото нещо, което вижда, са хапчетата аспирин на нощното шкафче и чаша вода. И до тях – роза. Джак сяда на леглото и вижда дрехите си – изпрани и изгладени. Оглежда стаята – всичко е чисто и подредено.
Изпива си аспирина, поглежда се в огледалото и тогава вижда, че едното му око е синьо. На огледалото виси бележка: "Скъпи, закуската е на масата. Излязох рано да пазарувам, за да ти приготвя вечеря. Обичам те, Джилиан."
Джак успява да се добере до кухнята и - какво да види там. Закуската е сервирана на масата, на котлона има горещо кафе и сутрешният вестник го очаква. Синът му също е там и закусва.
"Сине, какво се случи вчера?" пита Джак.
"Ами, ти се прибра в три сутринта, пиян до козирката. Падна върху масичката за кафе и я счупи. Повърна в коридора и си насини окото като се удари във вратата" – отговорил синът.
Съвсем объркан Джак казал: "В такъв случай защо всичко е толкова прекрасно тази сутрин, чисто и подредено? Имам роза до леглото, закуска, кафе..."
"А, това ли – отвърнал синът – мама те завлече в спалнята и когато се опита да ти свали панталоните, ти се развика: "ОСТАВИ МЕ НАМИРА! АЗ СЪМ ЖЕНЕН..."