Има точно толкова причини за раздяла, колкото двойки по света. За съжаление, една връзка приключва мигновено при предателство, или иначе казано – изневяра.
Но границите на този грях са широки и всеки приема по различен начин понятието.
Емоционално? Сексуално? Ако и двамата партньори са заявили ясно какво поведение е допустимо за тях, то най-вероятно дори една-единствена крачка "отвъд" ще бъде непростима.
Преди да се превърнат в силно технологизирани, взаимоотношенията между хората са били изпълнени с романтика. Запознанства, флирт, писма, цветя и срещи... Вместо съвременното трио скайп-дискотека-секс. СДС! Ето го нашето демократично и разкрепостено общество.
И изневерите са били по-лични. Някак рисковани, с тръпка. Пишеш писмо на красива госпожица, обмисляш, пренаписваш. После го пращаш с разтуптяно сърце и се оглеждаш, да не би някой да те хване на местопрестъплението. С трепет чакаш отговор, пазиш кореспонденцията на скришно място...и съответно вероятността да те спипат е огромна. А последствията – неизбежни.
Днес натискаш "Send”. После "Outbox”, а след това "Delete”. Красота.
Няма престъпление без доказателства.
Е, стават и гафове, но само при по-недоверчиви приятелки. Чували сте за тях – онези, които проверяват мъжките SMS-и, facebook, или пък гледат историята на браузъра.
Проблемът е, че анонимността, която осигуряват технологиите, отключва неподозирани инстинкти и в двата пола. Ако партньорът ви е самоуверен и удовлетворен от връзката си с вас, едва ли има защо изобщо да го следите. Нарушителите са по-скоро несигурни хора, които не са способни да осъзнаят докога поведението им е уместно. И кога трябва да спрат.
Децата нямат спирачки. Зрелият човек по презумпция е наясно със себе си. Следва желанията си и не прави неоправдани компромиси. Тоест не би поддържал една връзка, ако тя не е ценна за него. Същевременно, щом поддържа подобни стойностни отношения с някого, защо има нужда от чуждо внимание? Въпрос, стар като света.
Моногамията не е генетично заложена в съзнанието ни и постоянно влиза в полемика с инстинкта за търсене и сравняване. Вечният механизъм за естествен подбор – да търсим някой "по-по-най-", работи безотказно. Но нали сме го намерили вече...
Вчерашният Господин Перфектен обаче вече може да издиша. Да разочарова, потиска, натъжава. Да е излишен. Въпрос на интелигентност е как да го сменим.
Флирт зад гърба му? Не се хващайте на това хоро. По-добре прекратете мъченията. Лице в лице. Край. А после – ново начало.
24 | 5 |